Спасяването на „хипи маймуните“: Изчезващ вид примати помага да разгадаем еволюцията

В мъглата на екваториална зора, полускрити от сплетени лози и листа, се появяват няколко десетки големи образувания от сплетени клони, напомнящи птичи гнезда. Именно там, на 12 метра над земята, спят бонобо. Вали цяла нощ и приматите не бързат да се събудят. В 6:30 сутринта се появява първата глава. Чува се остър вик и от пашкула от клони се появява друг силует. А после и втори. Пет минути по-късно цялата група се събужда, прозява се, протяга се и се изправя. Те имат грациозни черти, дълги, стройни крайници и телосложение, по-малко набито от това на шимпанзетата -  техните най-близки роднини.

Приматите бонобо обитават левия бряг на река Конго, докато шимпанзетата са се разпространили по десния бряг, разширявайки ареала си от Демократична република Конго, до Танзания в Източна Африка и Камерун на запад. Двата вида са се разделили преди приблизително 1-2 милиона години, когато се смята, че няколко групи шимпанзета са прекосили реката, вероятно по време на период на изключителна суша, пише британският в. The Guardian

ОБЩЕСТВАТА

Разделените групи са еволюирали по свой собствен начин. Шимпанзетата на десния бряг са формирали общества, доминирани от мъжки пол, поддържайки традиции на общ лов и случайни конфликти с други групи. Сред бонобо женските са доминиращият пол и техните общества са по-малко агресивни и по-мирни. Когато приматолозите започват да ги изучават в дивата природа през 70-те години на миналия век, те забелязват, че конфликтите често се тушират от кратки сексуални срещи. Пресата по това време ги нарича „хипи маймуни“.

Именно близо до село Уамба, северно от екватора, започват първите научни изследвания на човекоподобните маймуни. Японският приматолог Такайоши Кано създава първия наблюдателен пункт там през 1973 г. Втори е открит на следващата година в Ломако, по-на запад, а след това са последвани още няколко. Днес функционират четири пункта -  Коколопори, ЛуиКотале в Национален парк Салонга, Ломако-Йококала и Уамба.

През последните 50 години изследвания, проведени в тези области, разкриха отличителни характеристики на бонобо -  доминиращата роля на женските в социалната организация, като свързващо звено във всекидневното контактуване се явява половият акт. Бонобо притежават толерантен характер, повишена емоционална чувствителност и готовност за сътрудничество. Това демонстрира забележителна способност за емпатия, качество, за което преди се смяташе, че липсва в животинското царство.

Скорошно проучване, проведено в резервата Коколопори и публикувано в списание Science, установи, че бонобо са способни да комбинират вокализации по сложен начин -  до голяма степен напомнящ структурата на човешкия език.

„Това откритие оспорва предишното ни разбиране за комуникацията между животните и предполагаемата уникалност на човешкия език“, казва американската еколожка Сали Кокс.

През 2002 г. Кокс помага за защитата на част от гората Коколопори чрез неправителствената организация Bonobo Conservation Initiative (BCI), работейки с местната организация Vie Sauvage за опазването на последните останали бонобо там и за изучаването им в партньорство с Харвардския университет.

Над 20 години по-късно обаче защитената зона и научните изследвания са изправени пред същите предизвикателства -  на практика няма пътища или електричество, а инфраструктурата се руши. Демократична република Конго остава една от петте най-бедни страни в света, въпреки огромните си запаси от мед, кобалт, литий и колтан. Според Световната банка трима от всеки четирима конгоанци живеят с по-малко от 2,15 щатски долара на ден.

„Пътищата не са поддържани от 90-те години на миналия век; вече не са проходими с кола“, казва Мбанги Аринго, най-възрастният следотърсач в гората Коколопори.

„Ако искаме да продадем реколтата си, трябва да караме колело или да ходим пеша.“ Сега, когато е в началото на 50-те си години, той признава: „Ако Проектът за опазване на бонобо не ми плащаше за наблюдение на приматите, или щях да стана фермер и да се мъча да изхранвам семейството си, или щях да бъда принуден да ловувам в гората. Нямаше да имам избор.“

Видът бонобото, превърнал се в символ на Демократична република Конго, е все по-застрашен от хората, главно поради бракониерство и обезлесяване, които унищожават местообитанията им година след година.

„Оценяваме популацията на по-малко от 20 000 индивида“, казва Такеши Фуруичи, директор на изследванията в Wamba и професор в университета в Киото. „Може би дори по-малко от 15 000. Сега те са критично застрашени.“

СТИМУЛИТЕ ЗА ОПАЗВАНЕ

В опит да забавят загубата на местообитания, правителството и природозащитните групи проучват възможността за въвеждане на „стимули за бонобо“. Програмата е създадена по модела за въглеродните стимули и ще осигури финансиране на инфраструктурата на общности, които избягват лова на бонобо и опазват горите.

Приматологът Джеф Дюпен, директор на фондацията на зоопарка в Антверпен в Киншаса, се занимава с опазването и изследването на бонобо от десетилетия и работи по пилотен проект в партньорство с Конгоанския институт за опазване на природата. Целта им е да създадат механизъм, чрез който местните жители да участват пряко в опазването на дивата природа.

„Искам местните жители да получават реални доходи от опазването на дивата природа“, казва той.

„Жителите на селото, които се ангажираха със защитата на местообитанията на бонобо, започнаха да получават парично обезщетение под формата на финансиране за инфраструктура. Целта е да се създаде хармоничен баланс, който ангажира гражданското общество като цяло. Това е отклонение от предишния модел за опазване на околната среда, който включваше ограждане на зоните с биоразнообразие, когато те бяха застрашени. Искаме да сближим хората и природата“, обяснява Дюпен.

На кръгла маса, посветена на кредитите за биоразнообразие на бонобо, президентът на Демократична република Конго Феликс Чисекеди заяви, че това е възможност за по-нататъшно развитие на предложението на страната за „създаване на специфичен за вида кредит за биоразнообразие, особено за емблематични видове с голяма стойност за човечеството, като например бонобо“.

За учените, работещи в тази област, опазването на последните останали местообитания на бонобо е от решаващо значение.

„Все още имаме много да учим от тях“, казва Кокс. „Как използват лечебни растения в гората и какво може да са научили хората от тях в това отношение. Трябва също да научим за тяхната комуникация, както вербална, така и невербална, и как реагират на човешки заплахи, като бракониерството.“

 „До 70-те години на миналия век бонобот се смяташе за неизвестен примат“, казва Такеши Фуруичи. „Откритията, направени през последните пет десетилетия, ни помогнаха да разберем по-добре човешката еволюция“, добавя той.