Проучване: Над 300 000 са демотивираните българи

Около 330 хил. са демотивираните българи – тези, които са в трудоспособна възраст, но не учат, не работят и не са регистрирани в Агенцията по заетостта (Бюрото по труда). Това сочат данните от специално целево проучване на изследователски център „Тренд“ по поръчка на Фондация „Фридрих Еберт“. Изследването е осъществено между 10 и 28 септември и е представително за целевата група. В извадката са попаднали общо 1123 души, отговарящи на профила на демотивираните българи (425 случая от национално представително изследване с извадка 5000 души и 698 идентифицирани след подсилена случайна извадка).

По отношение на възрастта се отчита по-голямо натрупване сред хората на възраст (18-29 г.). Тук трябва да се отчете, че една част от младежите все още са в процес на търсене на своята професионална реализация.

Данните за образованието показват ясна зависимост. Ниски дялове на демотивирани българи има при хората с висше образование, а най-сериозно натрупване на хора със средно образование – над половината от попадащите в тази група (53%). Данните еднозначно показват, че високото образование дава по-високи шансове за по-добра реализация.

По отношение на семейния статус, то малко над половината от демотивираните българи са женени/омъжени. В голяма степен това е предпоставка демотивираните българи да са издържани от други членове на семейството. По отношение на по-младите в голяма степен от техните родители и близки, коментират социолозите

Професионалният статус на по-голям процент от демотивираните българи е работник/неквалифициран труд – близо една трета , както и 21% квалифицирани работници.

Мнозинството (72%) нямат личен месечен доход. 13% имат личен доход до 500 лв. Тук трябва да се отбележи, че в част от респондентите, които по обективните критерии попадат в групата на демотивираните българи, получават доходи като работещи в сивата икономика, чрез ренти или доходи от чужбина.

Месечният доход на домакинствата ясно показват, че демотивираните българи се издържат в голяма степен от доходите на други членове на семейството. Едва 2% са без никакви доходи на домакинството. Една четвърт от домакинствата на демотивирани българи получават доходи в размер до 500 лв. или между 501-1000 лв.

По отношение на етническия произход, българите, които попадат в групата на демотивираните, са 56%. Отчитат се високи нива на такъв тип хора при ромите, които са близо една трета.

По тип населеното място, без изненада, най-висок дял на демотивираните българи има в селата – 42%. В областните градове делът е малко под една трета, а в малките градове - 22%. С най-нисък дял от целевата група се отчита в столицата – едва 7%.

Над 80% от демотивираните българи са без работа повече от една година, като 12% от тях никога не са работили.

Близо половината (47%) от всички демотивирани българи не си търсят работа, тъй като твърдят, че няма работа за тях. Едва 13% посочват като причина, че ги издържат роднини и че няма работа по специалността им. Сред висшистите половината изразяват мнението, че няма работа по специалността им. Резултатите са логични, тъй като традиционно висшистите са по-претенциозна група, като не малка част от тях държат да се реализират по специалността си. Това се доказва и от данните, че само 21% от висшистите в целевата група са на мнение, че няма работа за тях, посочват от „Тренд”.

Официалният държавен посредник в лицето на Бюрото по труда се оказва изключително неефективен механизъм за успешна реализация на пазара на труда. Само 1% от всички анкетирани са имали положителен опит при намирането на работа чрез бюрата по труда.

Повече от половината (52%) от всички демотивирани българи твърдят, че държавата е длъжна да им осигури работа, докато 42% са на обратното мнение.

Голяма част от анкетираните (47%) заявяват, че биха започнали работа за сравнително адекватни възнаграждения – между 500 и 1000 лева. Предвид статистическите данни, че средната брутна месечна работна заплата в България в началото на 2017 г. е вече над 1000 лева, ясно сочи, че очакванията към пазара на труда в България са напълно реалистични от страна на респондентите.

Сред висшистите и живеещите в София, желаната заплата е по-висока от общата картина в порядъка 1001-1500 лв.

43% от всички демотивирани българи имат доказана професионална квалификация, докато над половината нямат. 37% пък биха се включили в курсове за квалификация, за да си намерят по-лесно работа.

Една трета от анкетираната група пък е склонна на по-сериозна трудова мобилност, като са готови да започнат работа в населено място, което е отдалечено на 50 километра от дома им, ако им бъде осигурен транспорт. Тук отново прави впечатление зависимостта между възрастта и склонността да се започне работа на отдалечено място от дома. Над 40% от най-младите декларират готовност, докато само 14% сред най-възрастните изразяват готовност за работна мобилност. Съществена разлика се наблюдава и в разбивката по пол. Мъжете са раздвоени (по около 45%) относно склонността си да пътуват до 50 км до работа, докато при жените 68% декларират, че не са склонни.

Мотивацията на целевата група може да дойде практически почти единствено от добро заплащане (53%). Разликата между тази опция и всички останали е съществена. Единствено при висшистите, една четвърт от тях държат на подходяща за специалността им работа.

Според демотивираните българи това което може да направи държавата, за да подпомогне хората в намирането на работа е да поема част от осигуровките (53%), като следват подпомагане на деца и зависими членове на домакинството (31%) и помощ при преместването и наемането на жилище в друго населено място, подчертават социолозите.

58% от анкетираните предпочитат да живеят в България. Малко над една четвърт обаче при първа възможност бих отишъл да живеят в чужбина. Прави впечатление, че най-висок е процентът сред най-младите (41%) и тези с висше образование (35%). Сред най-младите повечето искат да заминат в чужбина, отколкото да живеят в България. 8% биха се преместили в друго населено място в България.

Институцията, която трябва да бъде посредникът между безработните и пазара на труда, практически не се използва като средство за информация за работа. Над 80 процентни пункта сочат роднини/близки и приятели като основно средство. Това говори за обезсърчаване от основните методи, които им се струват ненадеждни, а надеждата остава основно в помощта и ходатайството от близки хора. Единствено висшистите залагат колкото на възможностите по „втория начин“, толкова и по търсене за информация за работа чрез интернет сайтове, допълват от „Тренд”.