Приемаме Парижкото споразумение за климата, но не и завишените изисквания

ЕС

България продължава да работи с всички партньори в областта на климатичните промени за пълно прилагане на Парижкото споразумение, но по-нататъшна ревизия или увеличаване на амбицията за намаляване на емисиите на парникови газове обаче не съответства на нашите национални интереси, заяви президентът Румен Радев пред участниците в Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата (COP24), която се провежда в полския град Катовице. 

Ние разглеждаме социалния аспект като фактор от първостепенна важност за запазването на хиляди работни места, посочи българският държавен глава. Трябва да разработваме и прилагаме механизми, създаващи предвидими правила за прилагане, стимулиращи конкурентоспособността на индустрията, смята Радев. 

България и Европейският съюз вече изпълняват ангажиментите си по втория период на задължения по Протокола от Киото. Ние сме на път да преизпълним целта от намаляване на емисиите с 20 процента за 2020 г. в сравнение с 1990 г., посочи президентът. Той отбеляза, че през 2016 г. емисиите на парникови газове в България са намалели с 49 на сто в сравнение с базовата 1988 г. и с 4,4 на сто в сравнение с предходната 2015 г.

България продължава да работи с всички партньори в областта на изменението на климата за пълното прилагане на Парижкото споразумение, коментира Радев и допълни, че се ръководим от принципа на последователно и пълно прилагане на договореното законодателство. По думите му трябва да се адаптираме към променящия се климат. През последните години станахме свидетели на увеличен интензитет и честота на екстремни климатични явления в глобален мащаб, каза държавният глава.

Той отбеляза, че, за справяне с тези ефекти, България е разработила Национална стратегия за адаптация и План за действие. Адаптирането към изменението на климата е въпрос на всички сектори в обществото, включващ всички органи на местно, регионално и национално равнище, но също така и частния сектор, организациите на гражданското общество и гражданите, заяви още президентът Румен Радев. България е решена да подкрепи приемането на правилата за прилагане на Парижкото споразумение, които са ясни, достатъчно подробни, ефективни и приложими за всички, декларира държавният глава.

Успешният резултат ще изпрати положителен сигнал за стабилността на Парижкото споразумение и неговите цели, посочи Радев. Според него широката ангажираност би създала повече възможности за ниско ниво на емисии и устойчиво развитие на климата, като се вземе предвид състоянието и бъдещите перспективи на националните енергийни системи.

България има консолидирана позиция - приемаме и изпълняваме всички изисквания и механизми от Парижкото споразумение за климата, но и категорично отхвърляме завишените изисквания, защото те трябва да бъдат съобразени с нашите национални интереси и възможности, коментира пред журналисти Радев. За нас това означава запазване на работни места във въгледобива, защита на нашата конкурентоспособност и на нашата независимост в енергетиката, посочи Радев.

Той отбеляза в отговор на въпрос, че България трябва да бъде много по-активна и да използва всички европейски програми и иновационни фондове за преструктуриране на въгледобива, за разработката и внедряването на нови екологично чисти форми на енергия, нов екологично чист транспорт и индустрия. 

"Когато говорим за екологично чиста енергия, нека не забравяме, че е много важно да имаме сигурна и предсказуема енергия, подчерта Радев. В това отношение Европа също може да ни помогне много, ако не създава пречки, както в миналото, за пътя на руските доставки на газ за България, а и за самия ЕС", коментира президентът.

Той припомни предложението си към руския президент Владимир Путин - пряка доставка към ЕС, т. нар. Български поток, който да гарантира сигурността на доставките за Европа, и допълни, че само така България ще може да бъде един независим енергоразпределителен център.

Коментари

НОВ КОМЕНТАР

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

САЩ направиха дрон с обхват на полета без презареждане от 16 700 км
Москва пое управлението на руските активи на енергийните гиганти Uniper и Fortum
Лабораторията на САЩ в Лос Аламос започна разработване на нова термоядрена бойна глава W93
Бил Гейтс: AI е достатъчно мощен, за да причини смъртта на милиарди
При разкопки на остров Сите: Френски археолози откриха рожденото място на град Париж
Криптоборсата Bitget спира тегленията след кражба на 350 млрд. долара при хакерска атака
Стимулираният от AI бума интерес към ядрена енергия се сблъсква с регулаторни и парични пречки
Колко важни са всъщност първите впечатления?
Годишният ръст на цените на жилищата в България се ускори до 15,5 на сто през второто тримесечие на 2026 г.
Площта на Дания се е увеличила с 300 000 кв. м със стрителството на най-дългия потопен тунел в света
Съединените щати, Република Корея и Япония създават система за сътрудничество в Арктика
Румъния премахва таксите за преминаване по Дунав мост от 1 октомври
Зам.-министърът на финансите: По-високите данъчни оценки на имотите няма да променят такса „смет“
Вицепрезидент на Google: Квантовите компютри ще разбиват криптирани системи до 2029 г.
„Асарел-Медет“ дари нова машина за Българската антарктическа програма
Мигрантската криза в Сеута: Повечето непридружени деца ще останат в Испания
Борислав Сарафов се отказва от поста на главен прокурор
ЕЦБ: Възходът на китайската индустрия удря тежко германските производители
Русия понижава прогнозите за добив и износ на природен газ
Венецуелските власти и опозицията се споразумяват да прехвърлят златните резерви на страната в Ню Йорк
Бил Гейтс: AI е достатъчно мощен, за да причини смъртта на милиарди
Турция е под предупреждение от ЕС заради неправилното управление на пластмасовите отпадъци
Криптоборсата Bitget спира тегленията след кражба на 350 млрд. долара при хакерска атака
Над 40% от работодателите у нас все още предпочитат креативността
Мая Манолова: Първите потърпевши от проверки на КЗП са топлинните счетоводители
Радев: Отстранихме олигархията от политическата власт
САЩ са депортирали над 25 000 мигранти в трети страни по тайни споразумения