Солидарността, която променя света

Достъпът на всеки до най-доброто за него лечение трябва да стане основно човешко право, а не да бъде привилегия. Това може да се случи, ако обществото бъде солидарно в приемането и отстояването на тази промяна. Това заяви Кирил Николчев, управител на фармацевтичната компания AbbVie по време на петия национален Бизнес Форум Фарма на списание "Мениджър", който се проведе на 27 февруари в София Хотел Балкан.

Ето още подробности от неговата презентация:

Всички вярваме, че сме част от едно съвременно общество, част от западната цивилизация. Парадоксално е, че всички хора са вярвали в същото през годините. Само преди 200 години тогавашното съвременно общество е съжителствало без никакъв проблем с робството. Съвсем по-скоро, преди около 100 години мъжът е можел да пребие жена си и децата си и това също не е било никакъв проблем, стига да е оставало скрито зад стените на дома му. Също преди няма и 100 години правата на жените изобщо не са съществували.  Едва през 1922 година, на 27 февруари Върховният съд на Щатите променя Конституцията и приема поправката, която гарантира правата на жените.

Защо казвам всичко това?

Защото вярвам, че и в момента има социални феномени, реалности, има неща, които са общоприети и които ние  считаме за нормални, но от които нашите потомци ще се срамуват след около 100 или 200 години.

Аз съм убеден, че едно от тези неща е да има лечение някъде по света за даден сериозен здравословен проблем и в същото време да има човек, който се нуждае от това лечение, но няма достъп до него.

Защо го казвам на тази среща? Защото, за да се случат всички тези промени, като борбата на обществото с домашното насилие например, първо е било установено, че това е било проблем. Някой е започнал да говори за него, после е възникнал спор, появили са се аргументи и в крайна сметка се е случило нещо хубаво, нещо по-добро и обществото е направило стъпка напред.

Кое е било ключовото в тези процеси? Аз вярвам, че е солидарността. И то, не само в буквалния смисъл на думата, който не е маловажен в нашия случай, а именно солидарната здравна вноска. Ако погледнем в тълковния речник, първото значение на думата солидарност е „някой, който е съгласен с друг, единомислие.” Сигурен съм, че когато постигнем единомислие, не само в България, а в съвременната западна цивилизация, че правото на всеки да има достъп до здраве, до най-доброто за него – било лекарство или технология е основно човешко право. Когато приемем, че това е право, а не привилегия, тогава ще намерим начин да ни се случат всички тези неща.

Трябва да направим промяната първо в себе си. Ако аз не вярвам в утопията, че ще дойде ден, в който иновацията, достъпът до нея и здравето като краен резултат от всичко това ще бъдат безусловно приети, няма да мога ежедневно да се опитвам да водя нормални преговори с българските институции, за да има възможно най-добър достъп за българските пациенти до вече съществуващите технологии. Достъпът до здравни технологии днес със сигурност е много по-добър отколкото в миналото и това, което можем да продължаваме да правим е всички, ангажирани със здравеопазването страни – бранш, институции е да преговаряме по-добре. И, трябва да сме солидарни! Защото всеки човек има най-голяма нужда от подкрепа, не когато е уволнен или е загубил голяма сума пари, а когато е болен.  Тогава истински има нужда от солидарността на групата непознати за него и непознаващи се помежду си хора, която се нарича западно съвременно общество  и част от която се надявам да сме и ние.