Стартират търгове за пътища за 3.5 млрд. лв.

Планирано е през 2018 г. да стартират търгове за над 3,5 млрд. лв. без ДДС. Това съобщи председателят на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ Дончо Атанасов по време на XIII годишна конференция „Стратегическа инфраструктура и инвестиции – кохезия и свързаност”, на която бяха дискутирани състоянието, развитието, финансирането и инвестициите в сектора в България и региона..

По-големи поръчки за строителство са АМ „Хемус“ от Боаза до пътен възел „Дерманци“ – 129 млн. лв., АМ „Хемус“ от пътен възел „Дерманци“ до пътен възел „Каленик“ - 165 млн. лв., АМ „Хемус“ от п.в „Каленик“ до пресичането с път II-35 Плевен-Ловеч - 163 млн. лв. В допълнение през март ще стартират процедури по търгове за инженеринг Видин - Ботевград, Мездра-Ботевград, който е най-тежкият участък, Видин-Ружинци, който е разделен на три лота и също предстои да стартира през тази година, за да може през 2019 г. да започне реалното строителство. При АМ „Калотина“ - София до 2 месеца предстои да приключат тръжните процедури и да започне строителство. Предстои и старт на процедура за изготвяне на разширен идеен проект на АМ Черно море.

Най-важните проекти за НК "Железопътна инфраструктура" са модернизацията на жп участъците София - Елин Пелин, Елин Пелин - Костенец и Костенец - Септември и Пловдив - Бургас, фаза 2, каза Нисим Примо, представител на НКЖИ. Трите проекта от София до Септември са на стойност над 770 млн. евро. Най-труден е участъкът Елин Пелин - Костенец. Тръжната процедура е спряна заради жалба. Същата е съдбата и на проекта Костенец - Септември. Работата по жп трасето София - Елин Пелин вече е в ход.

Относно предизвикателствата пред жп индустрията и развитието на метро строителството, изпълнителният директор на “Метрополитен” АД, Стоян Братоев констатира, че  “към днешна дата имаме 56,02% изпълнение по проекта за Линия 3 на метрото в София, която е коренно различна от Линия 1 и Линия 2. Първият влак вече е произведен и се тества в Германия. През месец юли т.г. трябва да пристигнат първите 5 изцяло автоматизирани влака за новата линия. За момента нямаме отклонение нито от строителния, нито от финансовия график по проекта.“

„В последната година, в района на Западните Балкани наблюдаваме интензивен процес на окрупняване на проектите и привеждането им на коридорен принцип, за което България има сериозен принос. В резултат на политиката на сближаване на страните в района получихме подкрепа от Брюксел за изграждане на някои железопътни връзки. Към настоящ програмен период разполагаме с почти 5 млрд. лева, осигурени от оперативна програма “Транспорт и транспортна инфраструктура”. В допълнение работим съвместно по друг мега проект с Гърция. В рамките на няколко месеца сключихме меморандуми с Македония, Гърция и Сърбия по изграждане на  железопътни инфраструктури по съответните коридори”, коментира Велик Занчев, заместник-министър на транспорта.

Първото българско председателство на Съвета на ЕС поставя темата за развитието на инфраструктурата в България от нов специфичен ъгъл – свързаността на Европа с Азия посредством коридорните политики на двата континента, европейска перспектива и свързаност за страните и гражданите от Западните Балкани в период на реформа на кохезионната политика.

В тази връзка Аурелио Сесилио, представител на ГД “Регионална и градска политика” в ЕК, н-к отдел “България, Хърватия, Словения” обясни, че “чрез кохезионната политика ще адресираме новите предизвикателства, които са пред нас и ще продължим да подкрепяме структурните реформи и подобряване на работа на институциите, за да разгърнем пълния потенциал на вътрешния пазар, което от своя страна ще отвори нови възможности за свободно движение на гражданите на ЕС.”

По време на дискусията за екологичната инфраструктура на България бе изложено и становището на Нено Димов, министър на околната среда и водите, според което подобряването на качеството на живот на българските граждани е основен приоритет на правителството и на МОСВ. Усилията на държавниците са насочени към подобряване и изграждане на наличната екологична инфраструктура. Качеството на околната среда е отговорно за качеството на живот, поради което най-голям финансов ресурс е насочен в сектор “Води”.

Изпълняват се и проекти, финансирани от държавния бюджет на стойност 18 млн. лева, фокусирани върху подобряване водоснабдяването на населените места, модернизиране на управлението и повишаване на ефективността. Работи се върху изграждането на нови пречиствателни станции и реконструкции на настоящите водохранилища. Проектите които министерството изпълнява, коментира Иванка Виденова, директор на дирекция “ВиК” към Министерство на регионалното развитие и благоустройството.