Тайната на последния руски цар погребана у нас?

Погребана ли е в България една от най-големите тайни на Русия? Спасили ли са се княгиня Анастасия и княз Алексей след разстрела на последното руско царско семейство? Отговора потърси Ева Костова от Нова телевизия в подбалканското село Габарево, където през 20-те години на миналия век, е имало мистериозно руско присъствие и една твърде голяма, според местните, визуална прилика.

В центъра на България, в Подбалкана, недалеч от Казанлък, се е сгушило село, в което, твърди се, в погребана най-голямата тайна на Руската империя.

След Февруарския преврат през 1917 г., последният руски цар - Николай II, е заставен да се оттегли от престола. Изпратен под домашен арест със съпругата, 4-те си дъщери и единствен син - най-малкото дете, наследникът на царската корона. Година по-късно, вместо дадени на съд, последните представители на династията Романови, са отведени в Екатеринбург, а там брутално разстреляни. Според историците - от местните уралски болшевики.

Мистерията около най-малката царска дъщеря - Анастасия, витае отдавна. Слуховете за спасилата се от екзекуцията руска принцеса, са пресъздадени във филм от 1956 г.. Историята разказват и от „Дисни” 40 години по-късо - в един от най-големите анимационни хитове.

Бившият пловдивски следовател - Благой Емануилов, вярва в историята повече от всеки друг. 15 години от живота си посвещава на събиране на доказателства, но заради една българска следа.

„1995 година се появи едно писмо във вестник "Днес". Това писмо беше от някой си Петър Христов Петров от Каварна. Служебното задължение на следователя е да намери истината.  У мен се е получило едно професионално изкривяване”, спомня си Благой Емануилов.

В писмото до вестника, въпросният Петър Петров разказва за последните дни на възрастен белогвардеец, разкрил пред него тайната на живота си. Малко преди екзекуцията, царска заповед му наредила да изведе от Русия престолонаследника и най-малката царска дъщеря. Заминали за Одеса, но болшевики ги открили и стреляли по тях. Спасили се през Черно море в България, където ги скрил в казанлъшко село.

Емануилов заминал за Каварна, намерил свидетеля и доказателства за съществуването на белогвардееца. Било тогава свързал историята с мистериозното руско присъствие от началото на миналия век в родното му село Габарево.

През лятото на 1922 година идват в Габарево 5-6 души, руснаци. Сред тях 21-годишна жена, представяща се за Елеонора Крюгер. Освен аристократичната й осанка, впечатление на местните прави белега на шията и приглушения й глас.

Рускинята от Габарево говори няколко езика, свири на пияно, рисува, разбира от наука, изкуство и култура. Дава уроци на децата в селото. Година след нея в селото пристига и 19-годишен руснак. Не се познават. но скоро г-жа Нора, както я наричат, го приютява на квартира в дома си. Грижи се за него. Докато 7 години по-късно, болнавият, необщителен Жорж умира. Със симптоми сходни с тези на хемофилията. Болестта, от която страдал княз Алексей.

По думите на проф. Людмил Спасов са необходими още доказателства, за да бъде историята официално призната.

В Екатеринбург, Романови са настанени в Ипатиевата къща. Имот конфискуван от собственика му - прочут руски инженер. Последният руски монарх и семейството му са избити в нейното мазе.

През 1995, в близост до града, е открит масов гроб. Молекулярно-генетичен анализ потвърждава, че това са царските останки. Канонизират ги за мъченици. Погребват ги в присъствието на президента Елцин. А през 2003, в тяхна памет, на мястото на къщата на ужасите е издигнат така наречения "Храм на кръвта".

Под земята на Габарево ли лежат липсващите две тела? Благой Емануилов пише до екипа на британската съдебномедицинска служба установила произхода на царските останки. Ръководителят - д-р Питър Гил, изразява готовност да помогне, но услугата си има цена.

„Мога да извърша ДНК анализ на вашите кости, но срещу 6160 лири на кост”, преразказва Благой думите на д-р Гил .

Емануилов пише и до БАН. Отговорят, че със средства за това изследване засега не разполагат.