Вицепремиер и двама министри трудно общували с Мирослав Боршош, докато бил начело на НДК

Пробеми с комуникацията, включително на ниво доклади и отчети при поискване имали  вицепремиерът Томислав Дончев и бившите министри за европейското председателство Деница Златева и Лиляна Павлова в отношенията си с Мирослав Боршош, докато е бил изпълнителен директор на НДК. Тримата се явиха като свидетели и дадоха показания в този дух по стартиралото в средата на януари тази година дело срещу Боршош.

Боршош е подсъдим заедно с бившия председател на Съвета на директорите на Националния дворец на културата Валентин Кръстев. Според повдигнатите обвинения, с отпуснати през 2016 година целево 17 милиона лева за подготовката на НДК да посрещне събитията в рамките на европредседателството, той е погасявал задълженията на дружеството за ток, парно и вода. Записаните в обвинителния акт като неправилно изразходвани средства, са почти 3,5 милиона лева.

Дончев, Златева и Павлова са свидетели по делото, тъй като в различни периоди, докато Боршош беше начело, дружеството е било под техен надзор. Трудностите при работата им с Боршош били основно в получаването на документи, стана ясно от показанията им. "Не се получи тази екипна работа, с която съм свикнал, но това е по-скоро личен и емоционален проблем, коментира Томислав Дончев пред журналисти извън залата. 

Той допълни, че двамата общували главно с писма. "Свикнал съм, когато работя с някого, в началото да се обединим около някакви цели и да имаме общо разбиране за нещата. Това не се получи - още от началото имахме спорове по различни теми, за начина, по който се управлява дружеството "НДК"", обясни още Дончев. 

Той не скри, че основното му притеснение било, че обемът на разходите не съответства на обема на приходите. По тази причина той изисквал документи.  Някои от тях получавал със закъснение, за някои трябвало да пише два-три пъти, а трети, така и не получил.

Колкото до конкретното обвинение срещу Боршош, на въпрос проблем ли е било, че с пари за ремонт и подобрения са плащани стари разходи на НДК, Томислав Дончев отговори така:

"Най-добрата практика е, когато финансирането е целево, то да се вкарва в нарочна отделна сметка, защото по този начин аналитично най-лесно се следи дали разходите се разходват целево. Само че има една по-широка интерпретация – както казват експерти в Министерство на финансите: "парите нямат панделка" – тоест, ако някой заемообразно е ползвал средства от целевата субсидия за други разходи, само че впоследствие от други приходи е успял да вкара точно същите средства, това не е обезателно нарушение. Не мога да кажа дали тук се е получила съвършена комбинация, защото това би означавало към края на ремонтните работи средствата, които са разходени за ремонта, да бъдат до стотинка същите като тези в целевата субсидия".

Лиляна Павлова, която стана министър за европредседателството и принципал на двореца пък разкри, че от 10 май 2017 г. до 20 юни 2017 г. били направени множество проверки на НДК, които довели до сериозни притеснения. Те показали, че липсва бизнес и инвестиционен план, няма график на ремонта, както и не е ясно какви материали се влагат.

Павлова сподели, че обсъждала с Боршош проблема, за да чуе неговата гледна точка. Нямало несъгласие от негова страна с устните й забележки, но и никога не получила документи, които изисквала от него.

Тревожен сигнал за нея бил и получена информация, че от целевата субсидия от 17 милиона лева, отпусната през 2016 г., са налични 6 милиона, а в същото време на изпълнителя е платено едва 20 процента.

Павлова имала забележка и към качеството на ремонта, когато отишла да направи лично инспекция.

Заради всички тези проблеми бил създаден консултативен съвет от архитекти и инженери, които да следят качеството на работа.