Всеки пети българин - с леко психично разстройство

Всеки пети човек в България има, или е имал, леко психично разстройство, сочат данни на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА). Вече е готов проектът на Национална програма за психичното здраве 2017-2023, предава БНР.

Директорът на НЦОЗА доц. Христо Хинков припомни пред националното радио, че само 2 на сто от общите разходи за здравеопазване у нас са за психиатричната помощ. Липсват защитени домове и дневни центрове, както и цялостна политика на държавата в областта. Д-р Мат Мюен, съветник по психично здраве на Световната здравна организация (СЗО) коментира, че психичната услуга у нас дълго време не е била инситуционална.

"Повечето пари, които са се давали, са били изразходвани за много малко хора по едни недобър начин и те са били преглеждани от голям брой специалисти. Вторият проблем е, че има много малко пари в тази система. България е страна, която отделя много малко пари за психично здраве", казва той.

Част от тези проблеми трябва да бъдат решени с проекта на Националната програма за психичното здраве 2017-2023.

Днес правителството се запозна с годишния доклад за състоянието на здравето на гражданите и изпълнението на Националната здравна стратегия за 2015 г., съобщава Министерския съвет. Документът съдържа обективни данни за динамиката на основните индикатори, характеризиращи общественото здраве на българите през 2015 г.

Направен е анализ на рисковите фактори за здравето, включително социално-икономически, околна и трудова среда, факторите, свързани с индивидуалния начин на живот, с начина на хранене, двигателна активност и вредни навици като тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, наркотици и др. Тези фактори имат най-голяма обвързаност със заболяванията, водещи до най-високи нива на смъртност и трайна неработоспособност.

Докладът отчита трайна тенденция на намаляване на броя на населението в България и застаряване. Също така, отчита и положителни тенденции по отношение на показателите за смъртността в по-младите възрастови категории, в т.ч. преждевременна, детска и майчина смъртност. Те са най-чувствителни по отношение на влиянието за здравната система върху демографското състояние на населението. 

Заболеваемостта от заразни болести и паразитози остава ниска, намалява заболеваемостта от туберкулоза.

Заболеваемостта от онкологични заболявания обаче нараства спрямо предходната година. И все пак, тя остава под средните за ЕС стойности.  През 2015 г. се увеличава броят на болните от злокачествени ракови образувания, най-висока е болестността от рак на млечната жлеза при жените и рак на женските полови органи.

Сърдечно-съдовите болести и раковите образувания остават водещи причини за смъртността в страната.

В доклада се подчертава, че здравето зависи от редица биомедицински, психологически, социални, икономически и екологични фактори - здравната система е само един от факторите, влияещи върху него.

През 2015 г. за пръв път се отчита намаление на броя на хоспитализациите - по-малко българи са влезли в болница за годината. Водещи причини за хоспитализирането са били болестите на органите на кръвообращението, дихателната и храносмилателната система.