Промени в Кодекса на труда предлагат трайни решения за бизнеса при криза

Измененията в Кодекса на труда предлагат трайно уреждане на случаите на икономическа криза, независимо от какво е породена тя. Това заяви в ефира на Радио "Фокус" председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев относно предлаганите промени в Кодекса на труда. 

Промените разглеждат две хипотези – при спиране дейността на обектите с акт на държавната администрация, както е в момента, или голям спад на продажбите.  

"В първия случай се предвижда, при спад на продажбите с повече от 20%, компенсиране на отсъстващия доход на предприятията, който те не могат да генерират и оттам не могат да платят възнаграждения на заетите в размер на 80% от брутната им заплата. Срещу това не се изисква от предприятията да доплащат. Това е разновидност на съществуващата мярка 80%, но от минималната работна заплата, а ние с КНСБ предлагаме да е 80% от брутното трудово възнаграждение. При голям спад на продажбите или пълно отсъствие на продажби се предвижда компаниите да бъдат компенсирани за загубите като държавата поеме процент от нетните им приходи, компенсира фиксираните им разходи. Възможност, която ЕК предоставя във временния пакет по повод Covid-19 за държавните помощи", обясни Велев.  

"Другото предложение е при непълно работно време, което се въвежда с т. нар. "принудителен престой не по вина на работодателя" и голям спад на продажбите, причинен от външни причини и икономическа криза, за времето, което не се работи и хората нямат доход, държавата да компенсира този отсъстващ доход в първите два месеца на 80%, третия 75% и така с намаляване по 5% до 65% от осигурителния им доход за шест месеца", каза още Велев. В този случай се предвижда компаниите да работят поне наполовина от работното си време, за което дължат 100% от възнагражденията на заетите.  

Според председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България, в настоящата ситуация държавните помощи трудно и бавно стигат до засегнатите предприятия. 

"До момента са изплатени 173 млн. лв. от обявените над 1 млрд. лв. Става въпрос за загуби за април и май, които се компенсират 9 месеца по-късно. Това води до увеличаване на междуфирмената задлъжнялост, фалити и др.", обясни той.