Интригата на изборите през април - битката за трета сила в бъдещия парламент

Ако изборите бяха днес, за ГЕРБ биха гласували 28.5%, за БСП (23.2%), а оспорваната надпревара за третото място е между ДПС с 12.5% и "Има такъв народ" с 13.3%. Това сочат данни от национално представително проучване на социологическа агенция "Алфа Рисърч", съфинансирано от агенцията и bTV. То е проведено в периода 26 февруари – 1 март сред 1013 пълнолетни граждани.

Три дни преди началото на предизборната кампания за 45-то Народно събрание основните участници влизат в надпреварата със следните стартови позиции: статистически значима преднина от пет пункт на ГЕРБ (28.5%) пред основния електорален конкурент БСП (23.2%) и оспорвана надпревара между ДПС (12.5%) и "Има такъв народ" (13.3%) за третото място. Има висока вероятност за шест и дори седем партиен парламент, ако кампанията затвърди и увеличи подкрепата за "Демократична България" (5.7%), Коалицията на Мая Манолова (4.5%) и ВМРО (3.7%).

Кампанията, и респективно, политическите сили с най-сериозни шансове за участие в бъдещия парламент, са изправени пред няколко ключови предизвикателства: избирателната активност, дистанцията между водещите политически сили и тежестта на първите "четири", фрагментацията на протестния вот и заявката на по-малките политически сили, както и честността на вота. 

Избирателната активност

Към момента 52.5% от пълнолетните българи заявяват, че със сигурност ще участват в изборите. Налице е лек ръст от 3 на сто спрямо предишното проучване на "Алфа Рисърч". Той се дължи на мобилизацията от последните три дни, след оповестяването на голяма част от партийните листи и предизвикания от тях засилен интерес към персоналните двубои. Регистрираната от проучването електорална картина е с най-голяма степен на валидност при запазване на тази избирателна активност, или при участие на около 3 – 3.2 милиона души, отчитат от агенцията. Същевременно, 15% от решилите да гласуват все още не са направили своя окончателен избор за кого и ще вземат решение в рамките на кампанията. При сближени позиции на редица от партиите, то може да наклони везните в една или друга посока буквално до последния момент, коментират от "Алфа Рисърч". 

При рязък спад на тази активност обаче (до около 2.5 милиона избиратели), поради влошаване на епидемичната ситуация, е възможно да се стигне до турбулентни преки или косвени ефекти. Прекият ефект ще се изрази в превръщането на вота в състезание между твърдите ядра и потенциал за сериозно разместване на сегашните електорални пластове. Косвеният – в по-слаба легитимност на излъчения парламент, особено в ситуация на трудно съставяне на управленска коалиция.

[[{"fid":"369831","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"1":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":742,"width":1062,"class":"media-element file-default","data-delta":"1"}}]]

Към момента не може да се предвиди хода на пандемията, нито психологическите реакции на хората към датата 4-ти април. Настоящото проучване показва обаче, че въпреки умората от близо едногодишните ограничения, в една значителна част от хората страховете от вируса са все още живи. Позитивният факт е, че опасността от зараза специално в изборните помещения се поставя от анкетираните на последно място по степен на вероятност (6.6%). Тоест, в това отношение има доверие към предприетите санитарни мерки.

Проблемът обаче е в това, че общата тревожност остава висока. 54% от анкетираните са на мнение, че риск от зараза има навсякъде, а шест пъти по-малко са тези (9%), които смятат, че никъде няма сериозен шанс за зараза. Именно поради това, при рязко влошаване на епидемиологична обстановка, не е ясно накъде ще се задвижат емоционално-психологическите нагласи на хората.

[[{"fid":"369832","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"2":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":728,"width":1078,"class":"media-element file-default","data-delta":"2"}}]]

Дистанцията между водещите политически сили и тежестта на първите "четири"

В началото на кампанията ГЕРБ има достатъчно комфортна преднина пред БСП от пет пункта сред твърдо решилите да гласуват. Ако тази преднина се запази и още повече, ако се увеличи,  ГЕРБ има шанс да спечели около една трета от депутатските мандати (80-85) и да се заяви отново като силен претендент за участие в управленска коалиция. Ако пък се реализира формулата "всички срещу ГЕРБ", то той би бил силна опозиция, а шансовете за устойчиво мнозинство с участието на три до четири от останалите партии, не могат да бъдат оценени като особено високи, сочат още данните.

В тази ситуация ролята на следващите две партии със заявка за силно парламентарно представителство – ДПС и "Има такъв народ" ще бъде ключова, посочват от социологическата агенция. Партията на Слави Трифонов се характеризира с по-големи амплитуди, тъй като, от една страна, събира избиратели от почти всички политически сили, а от друга -  привлича основно младежкия вот, който е твърде несигурен и изменчив. Структурата на вота за ДПС е коренно различа – Движението разчита на твърди избиратели и устойчива подкрепа. След елиминирането на прекия конкурент, ДОСТ, който му отне почти 100 000 гласа на предишните парламентарни избори, ДПС възвръща обичайната си предизборна мобилизация. Следейки темпа на нарастването й, не може да се изключи до изборите подкрепата да се увеличи още. Тъй като парламентарните групи на ДПС и Има такъв народ ще са следващите по тежест след тези на ГЕРБ и БСП,  политическата стратегия на тези двама играчи до голяма степен може да определи характера и изобщо, възможността да се случи една бъдеща управленска коалиция, показват данните на "Алфа Рисърч". 

[[{"fid":"369833","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"3":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":713,"width":993,"class":"media-element file-default","data-delta":"3"}}]]

Фрагментацията на протестния вот и заявката на по-малките политически сили

Потенциалът на протестния вот, катализиран от протестите през лятото на 2020 г., не намира един консолидиран израз, а се разпилява в поне три субекта с шанс за политическо представителство и в още 3-4 по-малки партии. Допълнителна трудност за тях е обстоятелството, че макар и "Има такъв народ" да "тегли" избиратели от всички партии, разбираемо, най-пагубен е ефектът от този процес върху по-малките, за които всеки глас е от решаващо значение, коментират от "Алфа Рисърч".

Сред по-малките партии най-устойчив е вотът за "Демократична България". С 5.7% начален електорален "капитал" коалицията има високи шансове за парламентарно представителство. За тази формация е характерна мобилизацията на нейните избиратели непосредствено преди вота, а също и не малкият брой гласове от чужбина. По отношение и на двата фактора, които по принцип действат в полза на "Демократична България", настоящите парламентарни избори обаче са рискови. От тази гледна точка на коалицията е нужна силна кампания и силна мобилизация, за да бъде сигурна в преминаването на 4-процентовата бариера, показват данните.

Към момента коалицията около Мая Манолова също преминава прага за влизане в парламента, но степента на несигурност тук е по-висока. Както поради по-ниската електорална подкрепа, така и поради отсъствието на устойчиво ядро и идентификация с тази партия.

След разединението на "Обединените патриоти" ВМРО се очертава като партията с най-висок шанс да представлява тази ниша в следващия парламент. В началото на кампанията тя все още е под прага от 4%, но по-силната кампания и по-слабата избирателна активност може да се окажат решаващи за крайния й резултат.

Ако се реализира вариантът за шест до седем партиен парламент, това би дало шанс за повече коалиционни комбинации и излъчване на макар и трудно съставено правителство, коментират от "Алфа Рисърч" като не изключват и варианта за нестабилен парламент и нови парламентарни избори.

В сегашната кампания участват и поне още пет субекта, с относително висока лична разпознаваемост, но много по-ниска електорална тежест – НФСБ-Воля на Валери Симеонов и Веселин Марешки, АБВ на Румен Петков и Атанас Мангъров, "Републиканци за България" на Цветан Цветанов, КОД на Петър Москов, "Възраждане", "Атака" на Волен Сидеров. Към момента нито една от тях няма статистически значими шансове за парламентарно представителство, но с оглед преходната политическа ситуация, те могат да търсят позиционирането си в една повече или по-малко близка бъдеща кампания, отчитат социолозите. 

За честността на вота

Доверието в изборния процес и честността на вота са определящи елементи за всяка демократична система. Като правило, колкото по-голяма е несигурността, толкова по-силни са подозренията в манипулиране на вота. Необичайната ситуация, в която ще се проведат настоящите избори, може да добави към политическата несигурност и несигурност в легитимността. А това би било изключително опасен развой, с потенциал да отключи остра политическа криза, коментират от "Алфа Рисърч".

Към момента обществените нагласи са като цяло спокойни -  23% смятат, че изборите ще са честни, още 45% - че дори и да има нарушения, те няма да повлияят съществено на крайните резултати. Запазват се обаче една четвърт радикални настроения, според които нарушенията ще са сериозни и многобройни. Процент, който не бива да бъде пренебрегнат нито от ЦИК, нито от изборната администрация и партиите.

[[{"fid":"369834","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"4":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":707,"width":1035,"class":"media-element file-default","data-delta":"4"}}]]

* Методология: Проучването е проведено от "Алфа Рисърч" и е съфинасирано от Агенцията и bTV. Анкетирани са 1013 пълнолетни граждани, в периода 26 февруари – 1 март чрез пряко стандартизирано интервю с таблети, което позволява събирането на данните в реално време и регистрирането на най-последните промени в обществените нагласи. Използвана е двустепенна стратифицирана по регион и тип населено място извадка с квота по пол, възраст, образование.