Устойчива на антибиотици бактерия тревожи европейските болници
Опасна супербактерия, устойчива на медикаменти, се разпространява все по-бързо в европейските болници, предавайки се между пациентите и ставайки все по-трудна за лечение, предупреждава агенцията на ЕС за контрол на заболяванията.
Случаите на инфекции на кръвния поток, причинени от устойчивата на лечение бактерия Klebsiella pneumoniae, са се увеличили със 72% между 2019 и 2025 г. Това е далеч от целта за намаляване на заболеваемостта с 5% до 2030 г., показват последните доклади на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC), публикувани в сряда.
Инфекциите, свързани с тази бактерия, които през последните години нарастват устойчиво, представляват сериозна заплаха за пациентите в болнични заведения. Смъртността при тях обикновено е между 40% и 70%. Анализите показват, че няколко щама на бактерията стават устойчиви към почти всички налични антибиотици, включително и към по-новите препарати, което може да доведе до тежко заболяване и смърт, съобщава POLITICO.
Според Кристиан Гиске, който ръководи работата по темата в ECDC, данните за устойчивата на лечение Klebsiella pneumoniae са „най-тревожната констатация“ сред цялата информация, събрана за супербактериите в Европа през последната година.
Това е само един пример за опасностите, свързани с антимикробната резистентност – способността на бактериите и гъбичките да развиват устойчивост към лекарствата, предназначени да ги унищожават. Смята се, че всяка година това явление причинява смъртта на около 35 000 души в ЕС, Исландия и Норвегия. За Европа то представлява „сериозна заплаха за общественото здраве“, посочва Гиске.
Въпреки известния напредък в някои области, последните доклади показват, че ЕС все още е далеч от постигането на целите си за 2030 г. за ограничаване на устойчивите на лекарства инфекции. Едно от основните предизвикателства остава ограниченият брой нови медикаменти за лечение на подобни инфекции.
Новината идва в момент, когато новото европейско фармацевтично законодателство трябва да бъде окончателно прието през декември. То включва мерки за насърчаване на откриването и разработването на нови антибиотици чрез стимули за индустрията и нови модели за финансиране на държавните покупки на такива лекарства.
Тъй като бактерията се предава между пациентите, ограничаването на растящия брой случаи на Klebsiella изисква по-строги мерки за превенция и контрол на инфекциите в болниците, предупреждава ECDC. Сред тях са подобряване на хигиената на ръцете, правилно използване на лични предпазни средства като ръкавици, както и ефективно почистване и дезинфекция на болничната среда.
Подобни мерки вече са помогнали за значително намаляване на случаите на друга добре позната болнична супербактерия – MRSA. При Klebsiella обаче пропускането дори на малка замърсена повърхност може да позволи по-нататъшното разпространение на инфекцията.
„Klebsiella е чревна бактерия и вероятно разполага с по-мощни резервоари в организма“, обясни Гиске пред журналисти. „Това, което работи при MRSA, може да не е достатъчно за Klebsiella. Спазването на мерките за контрол на инфекциите трябва да бъде още по-стриктно, за да се овладее подобен проблем.“
Страните от ЕС вече са постигнали успех срещу MRSA, известна още като устойчив на лекарства Staphylococcus aureus. През 2025 г. инфекциите на кръвния поток, причинени от тази бактерия, са били с 19% по-малко в сравнение с 2019 г., надхвърляйки целта за намаление от 15% до 2030 г.
Докато мерките за контрол на инфекциите дават резултат срещу MRSA, Klebsiella остава значително по-трудна за овладяване, посочва Гиске.
Сериозни затруднения създават и устойчивите на лекарства инфекции, причинени от Escherichia coli (E. coli). Въпреки поставената цел за намаляване с 10% до 2030 г., между 2019 и 2025 г. в ЕС е отчетено увеличение от 16,4%.
Ключово значение има и ограничаването на ненужната употреба на антибиотици, тъй като избягването им в случаите, когато не са необходими, намалява риска бактериите да развият резистентност. Нови оценки показват, че потреблението на антибиотици в ЕС е намаляло с едва 5% между 2019 и 2025 г., което е значително под целта за спад от 20% до 2030 г.
Същевременно Европа постепенно напредва по отношение на използването на подходящите антибиотици. Делът на препаратите, които Световната здравна организация определя като препоръчителни за употреба, е достигнал 62,5% през 2025 г., доближавайки се до поставената цел от поне 65%.
„Все още изоставаме по няколко от целите на ЕС за 2030 г. в борбата срещу антимикробната резистентност“, заяви директорът на ECDC Памела Ренди-Вагнер.
Една от новостите, които вече дават резултат, е геномното наблюдение. То позволява на властите по-бързо да установяват как се разпространяват устойчивите бактерии.
„Това означава, че можем да действаме по-рано за прекъсване на предаването на инфекциите, по-ефективно да насочваме терапевтичните решения и да установяваме къде най-спешно са необходими нови антибиотици“, допълни Ренди-Вагнер.
Ключови думи
НОВ КОМЕНТАР
ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.