ЦИК обяви окончателните резултати от изборите, 44 % са гласували преференциално

Окончателна активност относно гласуването на местните избори е 42.10% . От 3 976 425 избиратели, вписани в списъците за гласуване на втори тур, правото си на глас са упражнили 1 674 147 души. Активността е изчислена на основата на общия брой избиратели, които са гласували за кметове на общини и кметове на кметства. Това каза говорителят на ЦИК Александър Андреев на брифинг след провелите се избори за местна власт.

По данни на ЦИК най-висока активност е отчетена в Белене и в Георги Дамяново – 83,33 %, а в Белене – 83,3 %. Най-ниската избирателна активност е в Пловдив – 28,91 % и във Варна – 28,97 %.

"От всички гласували в изборите за общински съветници, 44% са се възползвали от преференция. Това са 1 363 183 избиратели. В 16 от листите има пренареждане въз основа на преференциите", каза още говорителят на ЦИК. 

"Най-много избиратели, използвали преференция в страната са в Симитли – 92%, на второ място в село Челопеч – 86%. Най-малко избиратели са се възползвали от преференциален вот в Черноочене – 3%, Якоруда – 4% и в Хитрино – 8%. В големите градове използването на преференциален вот варира между 30-40%. Като цяло българите се възползват от тази възможност", коментира Андреев.

Той съобщи, че от всички гласували на изборите в София, 21% са гласували с преференция, в Пловдив – 36% от избирателите, а във Варна – 45%.

Във връзка с възникналата техническа грешка на ЦИК Андреев обясни, че става въпрос за преброяване на подписите в избирателните списъци. „Числото е взето на основата на избирателите, по подписите в избирателните списъци. Говорим за избиратели, а не за гласове. Все още има такива данни, които излизат, че става въпрос за гласове, не за избиратели“, посочи Андреев.

"Общият брой на жалбите, сигналите, извън тези, които са получени в двата изборния дни – 27 октомври и 3 ноември, е 348 – това са жалбите и сигналите, които през времето от насрочването на изборите до днешния ден са получени извън двата изборни дена", каза той.

78 от тях са срещу решения на общинските избирателни комисии, 137 са относно регистрацията на кандидати, партии и коалиции. 18 от тях са за повторно преброяване.

„Ние сме отнесли тези сигнали до общинските избирателни комисии и до административните съдилища, които са компетентни да се произнасят по всички жалби срещу резултатите от изборите“, посочи той. В ЦИК са получени и 98 жалби и сигнали за предизборната кампания.

„В изборния ден – на 3 ноември, са постъпили общо 129 жалби и сигнали, от които 62 във връзка с нарушения на организацията в изборния ден: най-често сигнали относно СИК във връзка с откриването на изборния ден, допускането на застъпници и представители в изборните помещение или други нарушения на цялостната организация на изборите в секциите. 16 са жалбите и сигналите във връзка с нарушения на избирателните права. Това най-често е свързано с недопускане на избиратели да гласуват, тъй като нямат уседналост в даденото населено място, поради което било затова, защото не съвпада техният адрес или защото са подали заявление за гласуване по настоящ адрес, не са били допуснати да гласуват. 44 са сигналите и жалбите за предизборна агитация в изборния ден, като 20 от тях са свързани с публикуването на резултати от социологическите проучвания, по които ЦИК е взела решения, установила е нарушението и оттук нататък следва съставянето на акт за нарушение и впоследствие решение за налагането на предвидената административно-наказателна санкция, а именно имуществена или глоба. Това е срещу общо 9 медии, които са публикували данни в страниците си или по друг начин“, допълни още говорителят на ЦИК.

"7 жалби за купуване на гласове са постъпили в ЦИК.", допълни Андреев. Той подчерта, че по отношение на такива сигнали ЦИК и ОИК нямат компетентност, те са препратени към органите на прокуратурата и МВР за извършване на необходимите проверки и предприемане на наказателни преследване, ако се установи, че наистина е извършено престъпление.