До 15 000 лева глоба за скрити доходи в чужбина

До 15 000 лева глоба за скрити доходи в чужбина предвиждат промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), които депутатите приеха без дебат на първо четене. Измененията бяха приети със 77 гласа "за", без "против" и с 19 "въздържали се". Ако не се внесе данък върху тях или ако той е в по-малък размер от законовото изискване, санкцията ще бъде до 5 на сто от невнесения налог, но не повече от 15 000 лв. При повторно нарушение глобата се удвоява до 10 на сто, но не повече от 30 000 лв.

Поправките в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс са във връзка с необходимостта от усъвършенстване на нормативната уредба, регламентираща отделните административни производства в ДОПК, включително производствата по данъчно-осигурителен контрол, фискалният контрол върху движението на стоки с висок фискален риск, обезпечаването и събирането на публичните вземания. 

Предлага се промяна в последователността на погасяване на предявените за събиране в НАП публични вземания до започване на принудителното им събиране. С текстовете се предлагат и две допълнителни хипотези, при които се изключва прилагането на 10-годишния абсолютен давностен срок, след изтичането на който се счита, че публичното вземане е погасено. Според поправките погасяването на предявените за събиране в НАП публични вземания ще става от най-рано възникналите към по-новите. В момента хората или фирмите имат право на избор кое задължение да погасят първо. Промяната е наложителна, тъй като по този начин има риск част от дълговете да останат несъбрани поради изтеклата им давност. 

Прилагането на 10-годишен абсолютен давностен срок няма да важи и ако срещу длъжника се води съдебно дело, от изхода на което зависи размерът или събирането на негово публично задължение. Поради невъзможността да се предвиди продължителността на съдебните дела, законовите промени гласят срокът да спира да тече при старта на делото и да се възобновява след приключването му.

Ако пък се възпрепятства проверка на Приходната агенция или на публичен изпълнител, нарушителите ги очаква двойно по-високи санкции спрямо сегашните - глоби от 500 до 1000 лв. за физическите лица, а за юридически или еднолични търговци - имуществена санкция от 1000 до 2000 лв. При повторно нарушение наказанието е глобата или имуществена санкция от 1000 до 2 000 лв. 

С промените се предвижда да се предостави възможност на задължените лица предварително да декларират данни в случаите на превоз на стоки, който започват от територията на друга държава членка на Европейския съюз и завършват на територията на страната или на друга държава членка. Данните ще се декларират чрез електронна услуга на Националната агенция за приходите (НАП), която ще предоставя уникален номер за всеки отделен превоз на стока. Предимство на предварителното деклариране е, че се намалява времето за обслужване и същевременно се ограничават контролните мерки, тъй като органите по приходите ще разполагат предварително с необходимата им информация.   

Със законопроекта се създава възможност за използването на електронни документи във вида, в който те са създадени, като отпада необходимостта от разпечатването им на хартия. Във връзка с оптимизиране на процеса по връчване на документи, издадени от органите на НАП, се предоставя възможност документите да бъдат връчвани по електронен път не само от орган по приходите, но и от друг служител на НАП. 

Депутатите приеха на второ четене и промените в Закона за българските лични документи. Според тях за невалидни ще се обявяват личните карти на лица, изрично заявили, че желаят личната им карта да бъде обявена за такава, както и на лица, за чиято лична карта е установено, че е подправена.
Съгласно текстовете обявена за невалидна лична карта не може да бъде обявена за валидна.