Иновативна, зелена, свързана и справедлива България според Националния план за възстановяване

През следващите шест години ще се прави микс от политики, който ще позволи не само България, но и ЕС бързо да се възстановят от кризата. Това е шанс за нова икономика - тази на високата добавена стойност и на знанието. Това заяви вицепремиерът Томислав Дончев, който представи онлайн днес Националния план за възстановяване и устойчивост на България. 

Планът включва четири основни стълба - "Иновативна България", "Зелена България", "Свързана България" и "Справедлива България".
Министерствата работят повече от два месеца по над 100 проекта по тези основни програми, но дискусията тепърва започва, защото планът не е на правителството, а на цялото общество. По този план ще работят поне две правителства, а ефектите от него ще са за десетилетия напред, посочи Дончев. Планът е част от всички мерки, които ЕС предприема за излизане от икономическата криза и за развитие добави вицепремиерът.

Първият стълб е "Иновативна България" с основна цел повишаване на конкурентоспособността на българската икономика, трансформирането й в икономика, базирана на знанието и интелигентния растеж – тук ще бъдат инвестирани 20% от ресурсите на плана, поясни вицепремиерът

Вторият основен стълб е зелена България с фокус върху устойчивото управление на природните ресурси, който позволява задоволяване на нуждите и на обществото, и на икономиката при съхраняване на околната среда. Тук ще бъда инвестирана най-значима част от ресурсите а плана – 37%. Третият стълб – свързана България – с дял 22 % от бюджета на плана, като тук основен акцент е повишаване на конкурентоспособността на регионалните икономики, подобряването на транспортната и цифровата свързаност. Четвъртият стълб – справедлива България със специален фокус върху социалното включване, групите в неравностойно положение, промяна на работата на публичните институции, за да може те да бъдат много по-близо до нуждите и очакванията и на гражданите, и на бизнеса. В рамките на този стълб са всички инвестиции в социалната сфера, всички допълнителни инвестиции в здравеопазването.  Краен срок за изразходване на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост е 2026 г., като е редно да се има предвид, че 2/3 от ресурса трябва да е вкаран в изпълнение през първите 2 години.

Страната ни се е ангажирала с реформи в редица сфери - в образованието и в научно-развойната дейност, либерализация на енергийния пазар, подобряване на бизнес средата ,в електронното правосъдие, както и в сферата на социалните услуги, посочи още Дончев.

„България ще има достъп до финансиране от над 12 млрд. лв. грантово финансиране и до 9 млрд. лв. достъп до заемен ресурс, ако държавата прецени, че има нужда от такъв. Планът е уникална възможност за огромни публични инвестиции там, където са основните нужди на България. Изпълнението на мерките от плана предполага през следващите 6 години всяка година да бъде инвестиран поне 2 млрд. лв. допълнително публичен ресурс, което би удовило обема на публичните инвестиции в страната и би имало ефект, ако инвестиционните приоритети, цели и изпълнението на проектите е организирано по най-добрия начин“, посочи Дончев. Това според него в възможност за вълна на модернизация на България и шанс за страната ни да бъде по-подготвена за предизвикателствата на бъдещето: зелената икономика и дигитализацията, например. 

„През 2021 и 2022 г. България отделя и ще отделя близо 2,4% от БВП за справяне с пандемията и непосредствена подкрепа на хората и компаниите във върлуващата икономическа криза. Това, обаче, са мерки за спасение. Това не са мерките, които ще доведат до дългосрочни предпоставки България да се върне по пътя на растежа. За да успеем в това начинание, на нас ни е необходима комбинация от инструменти: инвестиции от националния бюджет, инвестиции от традиционните инструменти по кохезионната политика, оперативни програми, програма за развитие на селските райони и фокусирани инвестиции по Плана за възстановяване и развитие“, допълни той. 

По думите му, планът е част от инструментите, чрез които ще тече инвестиционният процес. „Когато говорим за програмния периода 2021-2027 г., е редно да напомним, че България ще разполага почти с 18 млрд. лв. без националното съфинансиране – бюджет, който да бъде използван чрез добре познатите на всички оперативни програми. Близо 4 млрд. лв. по Програмата за развитие на селските райони и близо 10 млрд. по линия на директните плащания“, каза Дончев.

Според вицеприерът, страната ни ще трябва да редуцира въглеродните емисии с 55% до 2030 г. като крайната цел е да имаме чиста от въглеродни емисии икономика до 2050 г. „За да минем най-добре през това предизвикателство, през политиките за декарбонизация, да използваме всички възможности, Фондът за справедлив преход е отделил за България сума от близо 2,3 млрд. лв. Има една специфика. Планирането и осъществяването на проектите ще се случва на регионално ниво. Първоначалното предложение на ЕК беше три области в България да бъдат включени в този план: Кюстендил, Перник и Стара Загора по обясними причини. Там са концентрирани голяма част от мощностите, които произвежда електроенергия от въглища. България, обаче, счита, че по-голяма част от територията й трябва да е допустима за финансиране от Фонда и предложи още 8 допълнителни области, които също ще бъдат засегнати от тези политики“, допълни той. 

Дончев припомни и за инструмента reactEU на стойност близо 1,3 млрд. лв., чиято основна цел е да финансира най-спешните мерки за справяне с пандемията и отговор на кризата. „В рамките на тази година в текущия програмен период ние препрограмирахме, пренасочихме близо 1 млрд. лв. в мерки за подпомагане на предприятията, помощ на здравните заведения и социално подпомагане. Благодарение на reactEU подобен тип мерки ще продължат и той ще бъде на разположение на българската образователна система и здравни институции през следващите години. Двата основни пакета от този инструмент по близо 400 млн. лв. са на разположение на Министерство на икономиката и Министерството на труда и социалната политика. Те през двете ОП: „Иновации и конкурентоспособност“ и „Развитие на човешките ресурси“ ще бъдат инвестирани в мерки за непосредствена подкрепа на бизнеса, както и мерки в помощ на най-нуждаещите се за осигуряване на всичко необходимо в тези трудни времена“, каза вицепремиерът. 

Той изтъкна, че основните акценти по кохезионната политика в следващия програмен период ще са дигитализация, иновации бизнес инфраструктура - все мерки от сферата на икономическата трансформация, която беше разработена като тема още през миналата година. „Напомням, че още през март месец тази година ние изпратихме на ЕК първоначална версия на програмите. Тя трябваше да бъде преработена, защото след март всичко се промени заради пандемията и свързаната с нея икономическа криза. Преди края на октомври актуализирана версия на програмите вече е на разположение на колегите от ЕК и текат преговори с тях. Доколкото нямаме принципни противоречия и отворени въпроси, аз разчитам те да бъдат одобрени максимално бързо. В рамките на това традиционно финансиране ние ще продължим добре познатите инвестиции. Ще бъда изграждана пътна, железопътна, ВиК инфраструктура, ще бъда инвестирано в градска среда, публични сгради. Особен акцент ще бъдат малките и средните предприятия: технологичната им трансформация, тяхната дигитализация. Специален фокус е системата за социално подпомагане и реформите в нея: грижите за хората в най-тежко положение. Реформа на пазара на труда“, допълни той. 

По думите му, основният замисъл на пакета инструменти „Европа от следващо поколение“ е не само да даде отговор на кризата и да помогне на държавите членки да се справят с пандемията. Стратегическата му цел е след пандемията тези средства да бъдат инвестирани по такъв начин, че да създадат дългосрочни предпоставки за растеж.

Той припомни също, че бюджетът на Европейския съюз – т.нар. многогодишната финансова рамка за периода 2021-2027 г. е над 1 трилион евро. "1/3 от тази сума са средства за т.нар. кохезионна политика, 1/3 за общата селскостопанска политика. В отговор на кризата Механизмът за възстановяване и устойчивост, пакетът инструменти, известен като „Европа от следващо поколение е на стойност близо 750 млрд. евро, от които 390 млрд. грантове, безвъзмездно финансиране и 360 млрд. достъп до кредити, разбира се, ако съответната държава-членка пожелае да ги използва. Видно е, че става дума за огромен ресурс – 75% от обичайния европейски бюджет. Той трябва да бъде инвестиран в относително кратък период от време. Това е шанс за Европа. Беше едно добро решение, което България не просто подкрепи, България участваше във вземането на това решение“, подчерта Дончев. 

Вицепремиерът допълни, че в рамките на механизма „Европа от следващо поколение“ има цял набор от инструменти. „Имаме допълнително финансиране в рамките на съществуващите оперативни програми, допълнително финансиране по т.нар. „Зелена сделка“ или Фонд за справедлив преход. Имаме и нарочно финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост. България има много добре известни предизвикателства, необходимост от продължаващи реформи в редица публични сфери: публични администрации, социална сфера, образование. Имаме огромни нужди от още инвестиции в частния сектор, за да бъде той по-енергоефективен, за да бъда по-конкурентоспособен, да смени машинния си парк и оборудването си така, че да може да произвежда продукция с по-малко разходи. Нуждите на базисната инфраструктура: пътна, железопътна, ВиК инфраструктура, се оценяват на десетки милиарди евро. От ключово значение е българската икономика да стане по-конкурентоспособна, но не само произвеждайки повече, а правейки усилия производството да бъде с по-висока добавена стойност“, посочи той. По думите му това е била националната задача на България преди началото на кризата.