"Галъп": Седем формации влизат в парламента, ако изборите бяха днес

Ако изборите бяха днес, седем са формациите, които имат изгледи да са в Народното събрание, като за две от тях кампанията ще е решаваща. С 22,9% от онези, за които може да се очаква да гласуват, ГЕРБ и СДС са на първо място, следвани от БСП с 19,2%. Това сочат данните от проучване на "Галъп интернешънъл", проведено "лице в лице" сред 1010 пълнолетни българи между 7 и 15 януари. Резултатите са от моментна снимка към средата на януари и не са прогноза за изборен резултат, уточняват от социологическата агенция.

[[{"fid":"367642","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"1":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":721,"width":1024,"class":"media-element file-default","data-delta":"1"}}]]

ГЕРБ (заедно със СДС, с 22,9% от потенциалните гласуващи) очевидно преодоляват проблемите от лятото, отбелязват от "Галъп". Няма как обаче да се знае реалният потенциал на формацията „Републиканци за България“, която се повява в проучванията в рамките на десети от процента.

БСП (19,2%) би била втора сила, ако изборите бяха сега. Заедно с ГЕРБ, БСП загуби подкрепа през лятото (макар и не колкото ГЕРБ). Спадът на подкрепата на БСП през лятото се дължи и на това, че като моментни алтернативи протестите припознаха по-скоро други партии.

12,4% са очакваните гласове за „Има такъв народ“. Партията на Слави Трифонов като че ли засега спира своя ръст и времето ще покаже дали това е стъпало нагоре или плато, отбелзяват авторите на проучването.

При ДПС резултатът от 10.9% сега от потенциалните гласуващи може да се окаже и долна граница, ако се има предвид наблюдаваната в последните месеци и очаквана мобилизация на партията. Важен въпрос занапред в кампанията ще бъде колко гласове от чужбина би получило движението и колко гласове у нас би консолидирало – при новите си отношения с политическия връх в Турция. 

Макар и вече да не увеличава подкрепата си, ДБ също зае трайно свое място сред партиите с изгледи да са в парламента. През този месец – с 6,2%. Голяма обаче е разликата между тези твърдо заявяващи, че ще гласуват и общия масив потенциални гласове за тази партия, което означава възможни колебания в подкрепата.

При ВМРО с НФСБ (4,6%) също ще са важни вътрешните разпределения, коментират от социологическата агенция. Сериозната относителна тежест на ВМРО там се фиксира от поредица изследвания в последните месеци и вече почти се покрива с обобщения образ на Обединените патриоти. Вероятно, за „втвърдяването“ на подкрепата сега личи влиянието на твърдата позиция на македонския казус.

Мая Манолова сега е с изравнени шансове с ОП – „Изправи се.бг“, заедно с „Отровното трио“ и редица други формации. С 4.5% този микс се утвърждава като потенциален участник в следващия парламент. При Манолова вероятно е сработила и символната подкрепа от „Отровното трио“, която дава и известна дясна легитимност, заедно с формации като „България на гражданите“, „Волт“, среди от НДСВ и т.н. Важен фактор при Манолова обаче ще е и лявата легитимност, която идва не само от партията на Татяна Дончева, но и от традиционно твърдо гласуващите хора от левия спектър, които този път биха отказали да подкрепят БСП.

От останалите сили изпъкват „Воля“ (2.1%) и „Възраждане“ (1.4%). Социологическите методи улавят най-вече тях. Останалите (общо 5,4%) могат да бъдат преценени по-скоро с друг тип методи – експертна преценка, електорална история, политологичен анализ и т.н. Близо до процента са и формации като „Атака“, АБВ, „Републиканци за България“ и др. Конкретна подредба на влиянието им обаче засега е трудна. На изненада разчита и партията на Васил Божков, но липсата на политически опит се очертава като проблем, добавят от "Галъп". 

Една десета от общо възнамеряващите да гласуват признават, че вирусът би ги отказал. А една пета се затрудняват да отговорят в директен подобен въпрос. Така, общо на около 2,8 милиона, могат да се оценят сега онези, които по различните критерии в изследването заявяват, че биха гласували твърдо и не биха се поколебали заради коронавируса. Това е може би около половината от трайно живеещите у нас. Около една десета са тези, които твърдят, че ще гласуват, но още не могат да кажат за кого. Около 2% са онези, за които може да се очаква да гласуват с „не подкрепям никого“. Те не се включват в останалите резултати. 

*Методология: Данните са част от ежемесечната независима изследователска програма. Изследването е проведено между 7 и 15 януари 2021 г. сред 1010 души по метода „лице в лице“. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.1% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е равен на около 55 хиляди души.