Готвят въвеждане на електронен търг за продажба на имущество при фалити

Министерството на правосъдието предлага мащабна реформа в производството по несъстоятелност чрез промени в Търговския закон, които бяха публикувани за обществено обсъждане днес. Те предвиждат по-ускорен процес по несъстоятелност, засилване на контрола върху синдиците, намаляване на съдебните такси, подобряване на оздравителната процедура в производствата по несъстоятелност и въвеждане на електронен публичен търг за продажба на имущество при фалит. 

Ускоряване на производствата по несъстоятелност, въвеждане на електронен публичен търг при продажбата на имуществото от масата на несъстоятелността, допълнителни мерки срещу недобросъвестно поведение на страните, намаляване на съдебните такси, завишаване на критериите към синдиците и контролът върху дейността им, подобряване на оздравителната процедура в производствата по несъстоятелност, са само част от ключовите изменения и допълнения на Търговския закон, предложени от правосъдното министерство. Оттам уточниха, че той е и в изпълнение на ангажиментите на България след присъединяване към Валутен механизъм II и с оглед на стремежа ни към бъдещо членство в Еврозоната. 

Предложените промени са планирани и в Пътната карта за реформа на рамката на несъстоятелността и стабилизацията в България, която бе разработена съвместно с Европейската комисия през 2019 г., като крайният резултат е намаляване на междуфирмената задлъжнялост и увеличаване на икономическия растеж.

Към настоящия момент са отчетени редица слабости в прилагането на законодателството относно процедурите на производствата по несъстоятелност – голяма продължителност, ниска ефективност, високи разноски, рядко цялостно удовлетворяване на кредиторите, недостатъчната прозрачност на процедурите по осребряване, провеждани от синдиците и на процедурите по продажба.

Промените имат за цел създаване на ясни критерии за откриване на производство по несъстоятелност и стабилизация. 

Подобрява се дефиницията на понятието „свръхзадълженост“, като основание за откриване на производство по несъстоятелност при капиталовите дружества, така, че то да отразява отрицателния собствен капитал на търговското дружество, но да е обвързано и от преценка на вероятността дружеството да може да продължи да функционира като действащо предприятие. Също така се дава се възможност на длъжника да поиска спиране на индивидуалните принудителни производства срещу имуществото му с цел обезпечаване на възможността за оздравяването на предприятието. 

Въвежда се нов механизъм за предварително осребряване от синдика на актив на длъжник, максимална публичност на акта на съда за определяне размера и срока за внасяне на авансираната за разноските сума, както и на мотивираното искане на синдика за предварително осребряване на конкретен актив чрез обявяването му в Търговския регистър. Предотвратява се възможността за многократни и неограничени на брой спирания на производствата. Регламентира се единен процес на разглеждане на молби в рамките на едно и също производство по несъстоятелност. Предвидено е намаляване на съдебни такси за отменителните искове чрез определянето им върху една четвърт от цената на иска. 

Въвежда се електронен публичен търг при продажбата на имуществото от масата на несъстоятелността като основен способ на осребряване за постигане на оптимална цена с оглед на неговата прозрачност, ефективност и бързина. Като допълнителна мярка за предотвратяване на недобросъвестно поведение на страните в производствата се предвижда прекратяване на висящите към момента на откриване на производството арбитражни производства, с предмет вземания на кредитори на длъжника. 

Отпада институтът на първото събрание на кредиторите, провеждано въз основа на списък на кредиторите по данни от търговските книги на длъжника, които често не отразяват реалните кредитори, и което на практика вече не се провежда по повечето дела по несъстоятелност след промяна в ТЗ от 2016 г. Събрание на кредиторите за избор на постоянен синдик ще се свиква след одобряване от съда на първия списък на приетите вземания т.е. след идентифициране на истинските кредитори на длъжника. 

Предлага се промяна на правилата, уреждащи местната подсъдност като тя се определя според седалището на длъжника, вписано 6 месеца преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.

Създават се специални процесуални правила при обжалване на решенията, постановени в различните фази на развитие на производството.

Завишават се критериите към лицата, които могат да бъдат синдици, като се предлага минималният изискуем стаж по специалността да е 5 г. 

Във връзка с подобряване на оздравителната процедура в производствата по несъстоятелност и стабилизация е предвидено министърът на правосъдието съвместно с министъра на икономиката да изработват и публикуват практическите указания за изготвяне на план за стабилизация.
Срокът за представянето на план за оздравяване се удължава на от 1 на 2 месеца от определението на съда.

Текстовете на законопроекта са обсъдени и подготвени от широк кръг експерти и представители на Върховния касационен съд, Висшия съдебен съвет, Висшия адвокатски съвет, окръжни съдилища, професионалните организации на синдиците, академичната общност, Министерството на финансите и Министерството на икономиката, уточняват от правосъдното министерство.