Какво дължи Русия на Украйна – въпрос за 1 трлн. долара

Войната в Украйна причини смъртта на хиляди цивилни, сред които деца -136 са загинали, а 200 са тежко ранени по данни към 26 март. Освен човешки жертви тя причини и огромни икономически щети. Виктор Циренников, директор на анализаторския отдел в Promontory Financial Group с докторска степен по икономика от Нюйоркския университет, прави опит да изчисли на колко възлизат те като сравнява икономическите данни за Украйна с тези на източноевропейски страни, като взима предвид и комбинирания ефект върху растежа на тези близки икономики от руската инвазия през 2014 г. Така той изчислява, че Русия е причинила 1.36 трлн. долара щети на Украйна. Тези загуби ще продължат да нарастват в продължение на години, ако икономиката ѝ не получи огромен тласък, пише анализаторът за политическия портал VoxEU.

Украинската армия се бие ожесточено, въпреки огромните разрушения в страната. Отвоювани са всички големи градове, като изключение прави може би единствено Херсон. Окуражени от това развитие и от подкрепата на целия свят, украинците вече мислят за възстановяването на родината си и как Русия ще го плати. Тук ще разгледам колко би струвало това.

Текущият дебат за икономическите последици от войната на Русия в Украйна се фокусира върху мерките, които могат да бъдат предприети срещу Русия. Аз ще се съсредоточа върху оценката на  икономическите щети, понесени от Украйна.

Оценка на потенциалния растеж

Тук искам да очертая очакваните икономическите загуби за Украйна, вследствие на войната.  Предоставям долната граница без амбицията да правя точна оценка. Рамката, използвана за изчисляване на загубата, е ясна. Гледаме на държавата като на голяма компания с множество предприятия. В нормални времена тези заводи произвеждат продукция (т.е. БВП). Ако дейността в някои от тях е блокирана от конкурент, мениджърът ще настоява за обезщетение за всички пропуснати доходи.

Оценката на щетите, нанесени от руската инвазия, може да бъде получена чрез сравнението на реалното производство на Украйна с това, което би могло да бъде, ако нямаше война. За целта избираме източноевропейски икономики, чиито темпове на растеж са идентични с украинския отпреди войната.  Този подход дава по-ниска оценка на разходите, тъй като загубата на продукция измерва само преките и обратими ефекти. Той не отчита загубата на човешки животи (включително от полет MH13 през 2015 г.), загубата на недвижими имоти, земеделските земи, превърнати в минни полета, инфраструктурата и загубата на производителност от засегнатото от войната население, наред с други фактори.

За да открием потенциалния ръст на БВП на Украйна, анализирахме пълната извадка за страните от ЦИЕ по данни на МВФ за световната икономическа перспектива за октомври 2021 г. с условието, че войната започна преди осем години, а не през 2022 г. Следователно анализираме линейната връзка между темпа на растеж на БВП на Украйна и темповете на растеж на други икономики, използвайки данни от 1999 г. (след кризата в Украйна) до 2013 г. (преди руската инвазия през 2014 г.).

Започвайки от регресия с всички страни, считани за потенциални прокси, премахваме най-малко статистически значимите икономики, докато достигнем пестелива спецификация. Въпреки че това е кратък период, моделът показва силно статистическо съответствие и обяснява 86,4% от вариацията на растежа на БВП на Украйна. Както се очакваше най-уместно е сравнението със съседна Полша, която е и най-големият ѝ търговски партньор от Европа.

Използването на темповете на растеж на Полша и Естония за установяване на украинския в периода 2014-2021 г. е консервативен подход, тъй като и двете страни малко или много бяха засегнати от руската инвазия през 2014 г., която е и причината прогнозата за потенциалния растеж за 2014 и 2015 г. да се различава значително от действителния растеж на Украйна през този период. Затова пък прогнозата, базирана на данните на Полша и Естония, за периода 2016-2021 г., напълно отговаря на действителния растеж на БВП на Украйна. Това е доказателство за относителната сила на украинската икономика преди войната от февруари 2022 г., въпреки че страната не е част от ЕС, като Полша и Естония.

За да придобием представа за възможния икономически ръст на Украйна и предвид написаното по-горе, ще използваме данните на МВФ за Полша и Естония в периода 2014-2021 г., както и прогнозата на институцията за темпа на растеж на украинския БВП след 2021 г. Паралелно с това се налага и оценка на въздействието на атаката от 2022-а върху производството. Консервативно приемаме, че руската атака ще доведе до спад на БВП с 30% до края на годината. Поне пет години ще са необходими на икономиката да се възстанови, показва опитът след инвазията през 2014 г.

Резултати и заключения

Сравняваме евентуалния БВП на Украйна с действителния в периода 2014-2021 г. и прогнозния път след пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. Графиката по-надолу показва три линии. Преди 2014 г. линиите отразяват действителни данни. Синята линия в горната част сочи потенциалния път на БВП на Украйна от 2014 г. нататък, в случай, че двете военни събития не се бяха случили.  

Използваме прокси подхода „Полша+Естония“ през 2014-2021 г. и прогнозите на МВФ за Украйна преди 2022 г. Жълтата линия показва действителния път на БВП на Украйна след инвазията през 2014 г. и до 2022 г. и потенциалния път след 2022 г., според прогнозите на МВФ, ако войната сега не се бе случила. И накрая, червената линия в долната част на графиката показва действителния път на Украйна.

[[{"fid":"391873","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""},"link_text":false,"type":"media","field_deltas":{"1":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""}},"attributes":{"height":635,"width":1000,"class":"media-element file-default","data-delta":"1"}}]]

Действителни данни преди 2014 г. Синя линия: прогнози, базирани на прокси подхода през 2014-2021 г. и прогнози на МВФ след това. Жълта линия: действителни данни до 2021 г. и прогнози на МВФ. Червена линия: действителни данни до 2021 г., спад от 30% на БВП през 2022 г. и прогнози на МВФ след това.

Източник: МВФ

Очакваната годишна загуба на БВП от инвазията през 2014 г. се измерва чрез вертикалното разстояние между синята и жълтата линии . Добавянето на годишните загуби от разглеждания 7-годишен период дава кумулативната загуба на 580 млрд. долара. Ако приемем, че тези пари са инвестирани в 30-годишните държавни ценни книжа на САЩ, се получава обща загуба от 630 млрд. долара. Този брой е над 50 пъти по-голям от най-голямата помощ от 13,6 млрд. долара, получена от САЩ. Очакваните щети от инвазията през 2014 г. ще са допълнителни 410 млрд. лв. в периода до 2026 г.

Очакваната годишна загуба на БВП от войната през 2022 г. се измерва с вертикалното разстояние между жълтата и червената линия (вижте етикетите по червената линия). Настоящата дисконтирана стойност на загубите между 2022 и 2026 г. е 270 млрд. долара. Ако спадът на БВП през 2022 г. е 50%, а не предполагаемите 30%, кумулативните щети са 445 млрд. долара.

Затова нашата прогноза е, че Русия ще причини на Украйна щети от 1,36 трлн. долара. От тях 680 млрд.  долара са загуби, понесени в периода 2014-2021 г., на 155 млрд. долара ще възлизат загубите през 2022 г., а останалите 525 млрд. долара – през 2023-2026 г.

Разбира се, това е опростен подход. Но дори и да включва съществена грешка в лексиката на бъдещите преговори трябва да бъде включена думата „трилион“ . За съжаление считаме, че цитираното число е долна граница и че щетите се увеличават всеки ден. Ако украинската икономика не получи необичаен стимул за растеж, загубите ще продължат да я дърпат надолу през следващите поне пет години. При цени на петрола от 100 долара за барел Русия може да погаси репарациите за 15 години, използвайки една четвърт от тези приходи.

Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка