КНСБ настоява минималната заплата да стане 800 лв. през следващите 18 месеца

КНСБ настоява през следващите 18 месеца минималната работна заплата да достигне 800 лв., а средната за страната 1700 лв, като според синдиката това са напълно постижими цели. Това се посочва в позиция на Изпълнителния комитет на КНСБ във връзка с обществено-политическата ситуация.

В основата на гражданското недоволство КНСБ открива наслагвани с години проблеми, които през последните месеци са се изострили допълнително заради кризата, породена от пандемията с COVID-19. В позицията се посочва, че гневът на хората, че очакванията за ръст и достигане на средноевропейските нива на доходи не се оправдават, е разбираем и справедлив. Те искат достоен живот и сигурно бъдеще в своята родина, а не в чужбина, твърдят от КНСБ.

Независимо от двуцифрените ръстове на работните заплати, които постигнахме през последните години, фактите и числата говорят, че доходите в България остават най-ниски в ЕС, отбелязват от синдикалната организация. От КНСБ посочват, че неравенствата в доходите се задълбочават, като намаляващ брой лица концентрират все повече от общия национален доход. През 2000 г. най-богатите са притежавали 3 млрд. лв., а сега разполагат вече с 23,2 млрд. лв. от общия доход в икономиката ни, допълват от синдиката.

"Обезлюдяването на цели региони в страната и миграцията към големите градове поражда огромни териториални диспропорции и предизвиква нови социални, екологични, демографски и икономически проблеми", се посочва още в позицията.

От КНСБ отбелязват, че през последните дни сме свидетели на обществено-политическо напрежение, съпроводено с граждански протести в София и в някои от останалите градове на страната. "КНСБ представлява интересите и нагласите на 300 000 синдикални членове, а вътрешната демокрация е основен принцип при формулиране на нашите позиции, които са отстоявани в редица индустриални акции", допълват от КНСБ.

"Конфедерацията винаги е заставала и ще застава зад всеки стремеж и борба за достоен труд, по-високи доходи и работни заплати. Подкрепяме всеки, който протестира за това. Подкрепяме справедливото социално недоволство, всички усилия за по-добър живот и европейско развитие на страната", заявяват от синдиката. От КНСБ припомнят, че свободата на словото, правото на сдружаване и на протести са в основата на демокрацията.

Ето защо настояват за мирно протичане на протестите и недопускане на каквито е да форми на насилие. "Апелираме всички опити за провокация и нагнетяване на напрежение да бъдат пресичани в зародиш и да се спазват най-добрите демократични практики", казват още от КНСБ.

Според синдиката, несправедливата приватизация в годините на прехода е дала огромни предимства на отбран елит и е обрекла на мизерия мнозинството от българския народ. "Протичащите сега процеси на преразпределяне на собствеността са белязани от корупция и задкулисни сделки, които пораждат взривоопасно обществено недоволство от наглото поведение и чувството за недосегаемост", допълват от КНСБ.

От синдиката посочват, че данъчната ни система продължава да е изключително несправедлива. Плоският данък е задълбочил неравенствата и от "стимул" се е превърнал в спирачка на пазарната конкуренция и растежа, смятат от КНСБ. "Хората очакват промяна в данъчната система, която да води към по-справедливо облагане и повишаване на разполагаемите средства за ниско и среднодоходните домакинства", допълват от синдиката.

КНСБ застава зад своите дългогодишни искания за промени в Конституцията, които да прогласят основни социално-икономическите права на гражданите, като определя за най-важни от тях: конституционно гарантирано право на колективно трудово договаряне; конституционна забрана на детския труд; правото на трудещите се граждани на закрила срещу безработица; както и право на гражданите на индивидуална и колективна жалба пред Конституционния съд.

КНСБ настоява час по-скоро да започне изпълнението на подписаното на 17 юни Национално тристранно споразумение между социалните партньори, обхващащо ключови въпроси, като: енергийната сигурност, гарантирането на надеждни доставки на ток за всеки гражданин и фирма; предизвикателствата пред енергетиката, индустрията, транспорта и селското стопанство; доходите и работни заплати в бюджетните сфери и частния сектор; мерки, свързани с демографската криза, социалната защита, пазара на труда и бизнес средата. Забавянето на тези решения носи огромни рискове и непредвидими последици, се посочва в позицията.

"Независимо какъв ще бъде изходът от настоящата политическа и институционална криза, очертаните проблеми и приоритети следва да бъдат в дневния ред и управленската визия на всяко българско правителство - сега и в следващите години", заявяват от КНСБ.