По-големи учителски заплати = по-добри резултати в училище?

„Увеличението на възнагражденията на учителите не е достатъчно, но е задължително условие за подобряване на резултатите в образованието. Много е важно да имаме политическия консенсус учителските заплати да са над средните за страната в дългосрочен период - поне 120% от средните за страната. Ако успеем да поддържаме този политически консенсус, в дългосрочен план ще имаме и добро образование“. Така министърът на образованието и науката Красимир Вълчев коментира допълнителните 360 млн. лв. за увеличението на учителските заплати, заложени в Бюджет 2020.

Парламентът одобри днес бюджета за образование за 2020 г. Общо 604 822 900 лв. са трансферите от бюджета на Министерството на образованието и науката за Българската академия на науките /БАН/ и за държавните висши училища. От тях 105 611 000 лв. са средствата за БАН. Софийският университет „Св. Климент Охридски“ получава 73 565 500 лв., Техническият университет в столицата - 54 552 200 лв., Медицинският университет-София - 39 055 700 лв., а Университетът за национално и световно стопанство - 23 962 500 лв. Великотърновският университет "Св. св. Кирил и Методий" получава 13 369 000 лв. за догодина, Пловдивски университет "Паисий Хилендарски" - 26 393 500 лв., а Стопанската академия в Свищов - 4 319 100 лв.

От бюджета на МОН се отпускат и 100 000 лева на Македонския научен институт.

„Средствата никога не са достатъчни, но и никога не са били толкова много. 600 млн. лева е реалното увеличение за следващата година, без увеличението на средствата от ЕС. Тук добавям и тези 70 млн. лева, които са допълнително заложени за изграждане на детски градини и за доизграждането на училища. Но най-голямото увеличение действително е за заплати на учителите“, коментира образователният министър Красимир Вълчев.

От БСП обаче контрираха, че повече средства не означават по-голямо качество в образованието.

„Добре е, че се увеличават средствата, но резултатите от последното изследване на PISA показват, че сме далеч от ефективното им използване“, коментира Ирена Анастасова от левицата. Припомняме, че на последното проучване PISA участваха 6900 ученици от 7 и 9 клас от общо 197 училища. Те обаче показаха спад в резултатите и в трите изследвани области – четене, математика и природни науки, като по природни науки разликата надолу е значителна. Седмокласниците ни пък се оказаха по-добри по български, отколкото по математика.

По този повод министър Вълчев отвърна: „Първо трябва да полеем и тогава да чакаме плодове. Затова резултатите от образованието са дългосрочни, затова днес берем плодовете на това, че пестяхме предходни десетилетия от образованието“.

По думите му, страните, постигнали най-висок резултат на PISA, са онези, в които най-добрите ученици стават учители. И заключи: „Първо трябва да инвестираме, да мотивираме най-добрите ученици да станат учители и тогава да берем резултати“. Според Красимир Вълчев нямало нищо ново в проучването PISA, защото то само потвърждавало анализите от предходните години, както и анализите от националните външни оценявания.