Новоизбраният президент Румен Радев положи клетва пред Народното събрание

Новоизбраните президент и вицепрезидент на България ген. Румен Радев и Илияна Йотова се заклеха пред Народното събрание. В пленарната зала присъстват е пълна с известни лица.

„Заклевам се в името на Р България да спазвам конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се“, каза ген. Румен Радев след което подписа клетвеният лист.

След него клетва пред Народното събрание положи новоизбраният вицепрезидент Илияна Йотова.

В първата си реч като президент, Радев посочи, че депутатите имат отговорност да намерят решение на гражданските очаквания от референдума от 6 ноември 2016 г.

„Реформата на Изборния Кодекс трябва да е такава, че да не създаде повече проблеми, отколкото се опитва да реши”, коментира той.

По думите му трябва да се повиши отговорността на народните представители пред избирателите, да се предложи на гражданите избор между личности, но да не се оставят и остави стотици хиляди българи без политическо представителство. Според него партиите ще станат още по-зависими лишени от разумно финансиране. „Липсата на справедливост е друг структурен проблем на българското общество“, каза ген. Радев.

Имаме многопартийна система, но партиите са повече от идеите за България. „Държавност се гради с натрупване, бих желал да изкажа своята признателност към постигнатото от моите предшественици”, заяви той. „Всяко поколение има своите изпитания, Преходът се оказа нашият жребий. Той донесе капитални обществени промени, приета бе нова Конституция”, посочи Румен Радев.

„От панорамен поглед страната е изпълнила програмата на историческия преход, но погледът е привилегия на политиците и инструмент на анализаторите.

Погледът на обикновения гражданин вижда друго, свикнахме да гласуваме, но мнозина днес не виждат смисъл да го правят, примирихме се с изборните злоупотреби. Отчуждението на гражданите от политическата класа е благодатна почва за популизъм “, подчерта новоизбраният президент.

Според него ерозията на българската демокрация е ескалиращ проблем.

По думите му тя е в контраста между столицата и селата, безнаказаната корупция и злоупотребата с власт. „Несправедливостта е сред основните мотиви за емиграция. Обществените очаквания са фокусирани в съдебната система, която е призвана да бъде стожер на справедливостта”, заяви новоизбраният президент.

Той посочи, че правосъдието е бавно и се шири усещане за безнаказаност. „Считам, че съдебната реформа трябва да е приоритет на следващото Народно събрание”, коментира Радев.

Според него само промяна в структурата на съдебната власт не решава проблеми в правораздаването. Той посочи, че съдебната реформа не трябва обаче да се възприема като панацея за недъзите в обществото.

Сянката на несправедливостта лежи върху двете най-важни социални системи – здравеопазването и образованието. По думите му проведените реформи не са създали работещи механизми. „Шансовете на дете от големия град са несравними с тези на негов връстник от село”, коментира той. „В здравеопазването отчитаме все повече отделяни средства, но обикновеният пациент все по-често се сблъсква с доплащане”, коментира той.

Той отчете, че българските лекари емигрират. „Системата се нуждае от строг контрол, по-малко бюрокрация, професионален морал, който да върне доверието на пациентите и мотивация, която да отвори перспектива на лекарите и медицинските сестри тук в България”, коментира Радев.

Според него образованието трябва да съдейства за равния старт на българските деца, независимо от материалното състояние на семействата. „Резултатите са ранно отпадане и функционална неграмотност. Ниският социален статус на учителя е съществена част от проблемите в системата”, заяви Радев.

Той обърна внимание и на висшето образование и посочи, че местата са повече от кандидатите.

Радев посочи, че като президент няма амбиция да превишава своите конституционни правомощия. „Няма да допусна тяхното орязване или фактическо обезсилване. Осъзнавам ясно, че държавният глава по същество е лишен от законодателни и изпълнителни правомощия, но никоя институция сама не е способна да постигне големи национални цели. Президентската институция съсредоточава широк кръг от функции и разполага с правомощия по отношение на трите власти”, каза той и заяви, че ще използва всички възможности за насърчаване на диалога, институциите, политическите сили.

По думите му не политическият монопол, а диалогът с гражданското общество са гарантът.

„Ще стимулирам обществени дебат и по важни теми и ще търся максимално съгласие при вземане на решение”, заяви той и подчерта, че ще следи институциите да работят за дългосрочните интереси на страната.