Очертават се изненади в преговорите за уреждане в Украйна

Променя се форматът на международните преговори за съдбата на сепаратистки Донбас в Украйна, констатира "Независимая газета".

Външните министри на Германия и на Франция Франк-Валтер Щайнмайер и Жан-Марк Еро за пръв път обсъдиха украинските проблеми с полския си колега Витолд Вашчиковски. Срещата се състоя в неделя край Ваймар, посочва вестникът. Полша не е участник в "нормандския формат" на преговорите за уреждане в Донбас, затова включването й в посредническите разговори може би обещава изненади още в началото на септември, коментира "Независимая газета".

Идната седмица предстои първо неформална среща на външните министри от страните в ОССЕ, после неофициална среща на върха на ЕС. Междувременно руският президент Владимир Путин ще преговаря с канцлера на Германия Ангела Меркел и с президента на Франция Франсоа Оланд. Обща тема ще бъдат перспективите за уреждане на кризата в Донбас, отбелязва изданието.

В този контекст френско-германско-полската среща е от принципно значение за Украйна, тъй като "Варшава подкрепя линията на Киев" по уреждането на украинския конфликт. А "Полша е лидер в Източна Европа" и западните лидери показаха, че смятат да се вслушват в мнението на полското ръководство, коментира политологът Виталий Кулик.

Руският външен министър Сергей Лавров неведнъж е заявявал, че пътят към уреждане в Донбас минава през преки преговори на Киев със сепаратистите в Донецк и Луганск. Украинските власти обаче настояват да преговарят с новата власт в Донбас, която да бъде избрана след демонтиране на провъзгласените там сепаратистки републики, установяване на режим за сигурност под контрола на ОССЕ, връщане на цял Донбас и на границата с Русия под контрола на Украйна, припомня всекидневникът.

Полша изтъква като справедливи исканията на Украйна, а гледищата на Франция и на Германия "по отделни въпроси напомнят руския подход", обобщава Кулик. Според експерта, който се намира в конфликтната зона, "страните не може да бъдат разграничени, невъзможно е и пълно спиране на огъня (. . .) Мир няма да има, докато в региона не влязат въоръжени (не със стрелкови оръжия за лична защита), добре подготвени полицаи - под егидата на ОССЕ".

Според аналитика въпросът опира до позицията на Москва, блокирала миналата година в Съвета за сигурност на ООН решение за изпращане на международни миротворци в Донбас. Сега Русия може да блокира и решение за въоръжена полицейска мисия на ОССЕ, смята той.

Руската федерация винаги е била и ще бъде втора родина за бежанците от Украйна, цитира "Взгляд" изявление на премиера Дмитрий Медведев на форум под наслов "В единство с Русия".

По линия на държавната програма за доброволно завръщане на руснаци от чужбина през последните години страната е приела вече половин милион души, каза Медведев.

"Повече от половината са хора, бягащи от Украйна. Те са изплашени, били са в зона на бойни действия, преживели са крайно тежко сътресение, мнозина са изгубили близките си", констатира руският премиер. Той изтъкна, че Русия подпомага бежанците от Украйна и им подсигурява най-важното - покрив над главата, работа, образование за децата им.

Според изданието обаче Москва не бива да си поставя за цел изселването на възможно повече жители на Украйна в Русия. "Ние сме един народ, една и съща цивилизация, но временно - две държави"; "поемането на властта в Киев от русофобски елит (. . .) е временно явление на часовника на руската история", твърди "Взгляд".

И добавя: "Ако се стремим към ново обединение и работим в името на тази перспектива, трябва да схванем, че е стратегически неправилно да разделяме народа на Украйна и нейната територия". "Не сме се примирили с отделянето на Украйна", изтъква руският електронен вестник.

Русия има нужда от работна ръка и би могла да приеме до няколко години няколко милиона преселници от Украйна. От гледна точка на интересите на Федерацията "това би било оправдана, изгодна за нас политика, но не и от гледна точка на интересите на руския свят и възраждането на голяма Русия", обяснява "Взгляд".

Федерацията естествено ще приема "политическите имигранти, принудени да напуснат Украйна, за да не се озоват в затвора или без препитание". "Това обаче не е емиграция, това са хора, принудени да се изтеглят при своите от територии, които временно е превзел врагът. В случая врагът е самата русофобска атмосфера, насаждана от киевските власти, които се надяват под прикритието й да заведат страната на Запад", добавя "Взгляд".

"Комерсант" помества данни на социолози, според които интересът на хората в Русия към съдбата на Донбас стабилно намалява. Дотам, че все повече граждани се съмняват дори трябва ли Русия все тъй да изпраща в региона хуманитарни конвои, пише вестникът.

Русия трябва да признае независимостта на провъзгласените в Източна Украйна Донецка и Луганска народни републики - или пък изобщо "да не се меси и да остане неутрална". Така смятат повечето участници в анкета на центъра ВЦИОМ.

Тези две мнения винаги са доминирали в руското общество, отбелязва изданието. През октомври 2014 г. за признаване на двете сепаратистки републики са се обявявали 23 на сто от жителите на Русия, както и сега. За неутралитет обаче през януари 2015 г. са приканвали 28 процента, а днес тези отговори са вече 38 на сто. Социолозите обясняват това с "рутинизация на конфликта" в общественото съзнание.

Преди две години хората в Русия възприемаха провъзгласяването на независим Донбас като победа на доброто над злото, а сега - като източник на главоболия, коментира нагласите в Русия аналитикът Михаил Виноградов.

Освен това настаняването на бежанци от тези украински територии предизвика негативна реакция в Русия, посочва колегата му Борис Макаренко. И обяснява: хората в руската провинция са разбрали, че пристигащите бежанци от Донбас "получават помощи, надхвърлящи не само помощитеза руски безработен, но понякога и средната заплата в затънтените провинции на Русия".

Източник: БТА