Парламентът прие антикорупционния закон, отхвърляйки ветото на Радев

Със 146 гласа „За”, 76 – „Против” и нито един „Въздържал се”, парламентът преодоля ветото на президентът Румен Радев, което той наложи върху Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Сега Конституцията задължава държавния глава в 7-дневен срок от получаването на закона да го обнародва в „Държавен вестник”, предаде „Фокус”.

С указ от 29 декември 2017 г. държавният Румен Радев наложи вето върху приетия на второ четене Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ). В мотивите на президентското вето бе записано, че с приетия на 20 декември 2017 г. „Антикорупционен закон“ не се създава адекватна нормативна основа за справяне с корупцията и дори ще затруднява борбата с нея.

Аргументите на държавния глава да върне закона за ново обсъждане в парламента бяха в няколко посоки. На първо място, според него, амбицията на закона да бъде кодифициращ акт в материята за противодействието на корупцията, посочвайки изчерпателно в чл. 1, т. 1 „мерките за противодействие на корупцията“, не е реализирана чрез неговите разпоредби. В мотивите се посочва, че в чл. 3, ал. 2 противодействието на корупцията е сведено само до мерките, посочени в този закон и осъществявани единствено от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, а извън обхвата на закона остават редица органи и звена с функции в областта.

Що се отнася до законовото решение за приобщаване и на функциите по отнемане на незаконно придобитото имущество, президентът счита, че то е спорно, тъй като обществените отношения по установяване на конфликт на интереси и по гражданската конфискация са разнородни по характер. Принципно различният им характер, според мотивите, е виден и от съдопроизводствените правила - за съдебните производства относно конфликта на интереси се прилага Административнопроцесуалният кодекс, а за отнемането на незаконно придобито имущество – Гражданският процесуален кодекс.

Президентът Радев оспорва и аргумента, че обединяването на двете материи е оправдано, тъй като се поставя акцент върху отнемането на незаконно придобито имущество, чийто произход е свързан с корупция, който според него не намира подкрепа в чл. 108, ал. 1. Там преобладават престъпления, свързани с организирана престъпна дейност, убийства, отвличания, трафик на хора, проституция, разпространение на наркотици и само малка част са корупционни престъпления. Това означава, че за други корупционни престъпления, непосочени в чл. 108, ал. 1, производството по отнемане на имущество няма да се прилага. Държавният глава обръща внимание и факта, че законът е изграден върху постановката, че проблемът за неефективното противодействие на корупцията може да се реши с институционални мерки чрез създаване на „единен антикорупционен орган“.

 „По никакъв начин не поставям под съмнение конституционно обусловеното правомощие на Народното събрание да създава държавни органи със закон. Смятам, обаче, че законодателното решение органът да е един, не е взето въз основа на правната логика – съобразно предмета на регулиране. Освен това натрупването на толкова много и разнопосочни функции, необходимостта от време за организационно преструктуриране и за приемане на подзаконовите актове, създават риск да бъдат влошени постигнатите досега резултати от дейността на „окрупняваните“ органи и структури“, аргументира се държавният глава в мотивите си.

Той дава положителна оценка на подхода на законодателя да създаде публична процедура по определяне на председателя, заместник-председателя и членовете на Комисията, но оспорва изискването за професионална компетентност. Президентът се аргументира с това, че изискуемият 5- годишен професионален стаж е по-малък от стажа, изискван за главния секретар и директорите на дирекции в администрацията на досегашната Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество.

„Считам за неподходящо заместник-председателят и членовете на Комисията да се избират по предложение на нейния председател, тъй като по този начин целият състав ще бъде доминиран от мнозинството в парламента, а не от цялото народно представителство“, отбелязва още държавният глава. Според държавния глава всичко това служи за основание да се твърди, че уредбата относно конституирането на Комисията и статута на нейните членове не дава убедителни гаранции за независимост, безпристрастност и отговорност.

Останалите аргументи на президента са свързани с уреждането на въпроса с подаването на сигнали от граждани, декларирането и установяването на конфликт на интереси, както и използването на специални разузнавателни средства.