Как лунните проби от „Аполо“ променят представите ни за магнитното поле на Луната

Лунни скали, събрани от астронавтите на „Аполо“ преди повече от половин век, предоставят нов поглед върху загадъчното магнитно поле на Луната, съобщиха учени в сряда.

Пробите, които ще бъдат събрани от бъдещи изследователи на Луната в рамките на новата програма на НАСА „Артемис“, се очаква да дадат още повече улики, предава Асошиейтед прес. Четирима астронавти от „Артемис“ трябва да обиколят Луната в ключов тестов полет, който може да излети още през април от Космическия център „Кенеди“ след седмици на забавяния.

Изследването на учени от Оксфордския университет в Англия предполага, че макар магнитното поле на Луната да е било слабо през по-голямата част от съществуването ѝ, то се е усилвало и дори е надминавало магнитната активност на Земята за изключително кратки периоди преди 3 до 4 милиарда години. Резултатите са публикувани в списание Nature Geoscience.

Магнитните полета помагат за защита срещу опасните космически лъчи, а в случая на Земята — и срещу силната слънчева радиация. Луната е имала „изключително кратки пикове на висока магнитна сила“, продължили не повече от 5000 години, а вероятно и само няколко десетилетия, в резултат от разтопяването на богати на титан скали дълбоко в недрата ѝ, обяснява водещият автор Клеър Никълс.

По-рано учените предполагаха, че магнитното поле на Луната е останало силно за дълги периоди въз основа на анализа на скали, донесени от астронавтите на „Аполо“ между 1969 и 1972 г.

Докато „Аполо“ изследваше лавовите равнини в ниските ширини, „Артемис“ ще се насочи към южния полюс на Луната — район, който може да предложи нови и по-пълни сведения за древното ѝ магнитно поле.

Никълс и нейният екип преразгледали по-ранни измервания на пробите от „Аполо“ и установили, че високите нива на титан съответстват на запазени следи от силна магнитна активност. Скалите от първото и последното кацане на Луната — „Аполо 11“ и „Аполо 17“ — съдържали големи количества титан.

„Открихме липсващото звено“, казва Никълс в имейл. Активността на магнитното поле може „периодично да бъде наистина силна и да се колебае много повече, отколкото традиционно сме смятали“.

Изследователите смятат, че пробите от „Аполо“ не са представителни за цялата Луна, тъй като са взети от сходни райони, богати на титан, изтласкан на повърхността от вулканични изригвания. Бъдещите астронавти от „Артемис“ планират да изследват древни скали близо до южния полюс, където се предполага, че постоянно засенчените кратери съдържат воден лед.

Да разберем как се е променяло магнитното поле на Луната „е от решаващо значение за разсъжденията относно обитаемостта на планетите“, подчертава Никълс.