Парламентът с най-кратък живот в най-новата ни история в цифри и факти

27 календарни дни, от които 13 работни – толкова е продължителността на живота на 45-ото Народно събрание на Република България, преди да бъде разпуснато на 11 май, както вече обяви на консултации с политическите партии президентът Румен Радев. Така то се записва в най-новата история на страната ни като най-кратко съществувалото и единственото без излъчен министър-председател от повече от един век насам. В периода от 15 април до днес са проведени общо 7 пленарни заседания, всяко от които в старата сграда на парламента. Новоизбраните 240 народни представители бяха в пълен състав само в първия ден, когато положиха и клетва.

За този толкова кратък период от време Радев връчи проучвателни мандати на трите формации с най-голям брой гласове на отминалите парламентарни избори – ГЕРБ-СДС, „Има такъв народ“ и БСП. Първата от тях опита да проведе преговори за съставяне на правителство и излъчи кандидати за министри, докато останалите две дори не се опитаха, връщайки обратно мандата на Радев още в момента на неговото получаване. Така кабинет въобще не бе формиран.

Само четири състава на Народното събрание в историята на България са съществували по-малко от мандата на 45-ия парламент:

• 2-рото Велико НС – един ден
• 4-тото Велико НС 14 дни
• 16-ото Обикновено НС – 12 дни
• 20-ото Обикновено НС – 21 дни

Народните събрания на Република България

Ето и кратка хронология на завъртането на парламентарната рулетка

20 април – президентът Румен Радев връчи мандат на ГЕРБ-СДС за съставяне на правителство. По-рано стана ясно, че кандидат за премиер от коалицията ще е Даниел Митов, а сред предложенията за министри бяха Румен Христов, който бе номиниран за вицепремиер и министър на отбраната, Делян Добрев за министър на енергетиката, Ивелина Василева за министър на околната среда и водите, Калин Вельов за министър на културата и Любен Дилов-син за министър на туризма.

21 април – „Демократична България“ и „Има такъв народ“ отказаха поканата на ГЕРБ-СДС за преговори за съставяне на правителство.

23 април – ГЕРБ-СДС върна проучвателния мандат

28 април – Румен Радев връчи мандата на учредената от Станислав Трифонов „Има такъв народ“. Бившата шахматистка Антоанета Стефанова, която бе номинирана за премиер от партията, го прие, а след това веднага го върна.

5 май – Румен Радев упражни правото си да връчи мандата на трета политическа сила по негов избор от преминалите 4-процентовата бариера, необходима за излъчване на представителство в 45-ото НС. Изборът на президента бе БСП. Лидерът на партията Корнелия Нинова прие и след това върна мандата. Междувременно държавният глава вече бе готов и с дата за провеждане на предсрочни парламентарни избори – 11 юли.

Какво успя да свърши 45-ият парламент?

Под ръководството на председателя на НС, Ива Митева, народните представители приеха промени, свързани само с един нормативен акт, който от своя страна има значение за предстоящите предсрочни избори – Изборния кодекс. На 29 април депутатите заседаваха почти до полунощ, за да уточнят редица решения, сред които:

• 100% машинно гласуване в избирателните секции с над 300 души, като бюлетини ще се използват при възникване на технически проблем
• Съставът на Централната избирателна комисия се намалява от 20 на 15 членове
• Въвежда се видеонаблюдение при броенето на подадените гласове (б.р. впоследствие обаче лидерът на ИМТ Станислав Трифонов отрече в пост във фейсбук вчера, че ще има видеонаблюдение. Според него, в окончателния вариант на текст останало "видеозапис и видеоизлъчване) на броенето в СИК и РИК.
• Създаване на 32-ри многомандатен избирателен район „Чужбина“. Тук също е спорно дали ще има практическа реализация, тъй като не е разписана методика, по която се определят мандатите за този район
• При проверка и приемане на протоколи в СИК ще могат да присъстват и представители на партии, коалиции и инициативни комитети, представители на медиите, както и анкетьори от социологически агенции
• Отпада ограничението за разкриване на до 35 избирателни секции в държави извън Европейския съюз
• Всяко населено място с над 100 граждани ще може да избира кмет

Народното събрание прие и пропорционалната избирателна система за избор на депутати да се прилага до провеждането на първите редовни парламентарни избори от влизането в сила на този закон, а след това да отпадне. Но не уточни с какво ще бъде заменена тя.

Всички тези промени в Изборния кодекс бяха обнародвани светкавично от Румен Радев с извънреден брой на „Държавен вестник“, публикуван на 1 май.

„Парламентът на комисиите“

От началото на съществуването си досега 45-ият парламент е издал точно 16 решения, включително за избор на председател, зам.-председатели и секретари на НС, както и за отмяна на великденската ваканция за 2021 година. 14 от решенията са от първите две пленарни заседания, проведени на 15 и 16 април. Останалите са от 22 април.

Знаково бе задължаването премиера в оставка Бойко Борисов да се яви пред депутатите за изслушване по Националния план за възстановяване и устойчивост. Това доведе до неговото преждевременно излизане в отпуск. След това обаче Борисов реши да се яви в парламента на 21 април, но това така и не се случи, тъй като дни по-рано лидерът на ГЕРБ влезе в УМБАЛ „Софиямед“  за спешна операция заради травма на дясното коляно, получена по време на футболен мач.

Междувременно бе приет и мораториум върху действията на Министерския съвет в оставка. Срещу това решение на 26 април от ГЕРБ внесоха жалба в Конституционния съд.

5 от решенията или почти една трета от тях обаче са свързани с учредяване на комисии, а всички те са оглавени от представители на новите политически формации:

Временна комисия за изработване на проект на Правилник за организацията и дейността на Народното събрание и промени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Председател: Христо Дочев от „Има такъв народ“

Временна комисия по проверка за установяване на злоупотреби и нарушения при разходването на средства от Министерски съвет, министерствата, държавните органи, държавни предприятия и дружества с повече от 50 на сто държавно участие през последните 10 години

Председател: Мая Манолова от „Изправи се! Мутри вън!“

Комисия по бюджет и финанси

Председател: Георги Ганев от „Демократична България“

Комисия по здравеопазването

Председател: Александър Симидчиев от „Демократична България“

Комисия по правни въпроси

Председател: Радостин Василев от „Има такъв народ“

На последното 7-о пленарно заседание бяха внесени проекти на решение за създаване на още две временни комисии – от „Демократична България“ предложиха учредяване на комисия за разследване на „действията и бездействията на компетентните органи“, свързани с незаконните строежи на територията на Лесопарк „Росенец“, докато Арман Бабикян и група народни представители поискаха комисия за разследване на „факти и обстоятелства“ по отношение на упражнено насилие от полицията срещу протестиращи граждани на две конкретни дати – 10 юли и 2 септември 2020 година. Предложението за комисия за „Росенец“ бе отхвърлено. Депутатите гласуваха „за“ комисия за разследване на полицейското насилие.