Преговорите между ГЕРБ и Патриотите забуксуваха

Преговорите за съставяне на правителство между ГЕРБ и Патриотите забуксуваха. Двете формации не могат да се разберат по две точки от управленската програма – мажоритарния вот и пенсиите.

Обединените патриоти предпочитат германския модел на избирателна система*, докато ГЕРБ настоява да бъде 100% изпълнена волята на участвалите в референдума по въпроса. „Спорните теми, по които не бъде постигнато съгласие, ще се решават в крайна сметка в пленарната зала, обясни пред журналисти Красимир Каракачанов”, лидер на ВМРО.

„Пенсиите са друг момент от преговорите, по който до момента няма обща позиция, но се търси решение. Всичко е въпрос на сметки, цифри и възможности”, разясни Каракачанов. Владислав Горанов от тройката преговарящи от ГЕРБ добави, че има достатъчно време страните да се разберат.

Външната политика също не е съвсем консенсусна. Националистите поставят по-голям акцент върху ролята на България на Балканите като движещ локомотив за членството на другите балкански държави в НАТО и ЕС. Това щяло да направи страната ни по-уважавана в европейски и в световен мащаб. В секторите „сигурност” и „битова престъпност” нямало разминаване.

Не сме коментирали персонални министерски постове, увериха Горанов и Каракачанов. Известно е само името на министър-председателя.

Лидерът на ВМРО отговори, че самият той не настоява да бъде министър на отбраната.

„Националистически не означава ксенофобски, ако не противоречи на членството в НАТО и на евро-атлантическата ориентация на България, не виждам защо трябва да се търси интрига”, така Владислав Горанов отговори на въпрос дали ГЕРБ биха дали поста министър на отбраната на националистическа формация.

*При германската система избирателят има два гласа, мажоритарен и пропорционален. С втория се определя колко мандата общо ще има всяка партия по чисто пропорционален начин. С този глас избирателят защитава напълно и строго представително интереса на любимата си партия. Същевременно страната се разделя на 120 едномандатни изборни района (гласува се в един тур и се печели с относително мнозинство), при което прекрояването на районите и търговията с гласове са практически без значение. С мажоритарния си глас избирателят може да подкрепи кандидат от която и да е партия, както и независим кандидат. Примерно десен избирател може да гласува за ляв мажоритарен кандидат, защото му е симпатичен, но от друга страна той вече е гласувал за дясна партия, за да има тя повече мандати.