Парламентът прие окончателно законовите поправки за контрол над свободата на словото

Закон, който значително разширява контрола на властта над свободата на словото - така обобщават медийни експерти приетите днес окончателно от парламента промени в Закона за защита на личните данни. Законодателят се аргументира, че основната цел на измененията е "въвеждането на изискванията на европейска директива относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни."  На практика обаче промените дават възможност на държавни органи и админинстрацията да проверяват медийни публикации, както и да отказват достъп до информация. Според приетите текстове ще се преценява дали журналистите законово имат достъп до данните, дали имат право да ги обработват и да ги изнасят, без да нарушават баланса за защитата на личните данни, в зависимост от естеството на личните данни и обстоятелствата, при които те са станали известни. В същото време се казва, че когато Комисията за защита на личните данни упражнява правомощията си, не може да се стига до разкриване на тайната на източника на информация.  Точно тези текстове предизвикаха остро възражение от Асоциацията на европейските журналсти в България. Организацията излезе с призив президентът да наложи вето, "защото вместо да гарантира правото на изразяване, както изисква европейският регламент за защитата на данните, законопроектът прави точно обратното – ограничава това право." 

В този смисъл, така приетият законопроект противоречи на основни принципи и права, предвидени в Конституцията, алармират от Асоциацията. Той не отговаря на духа и принципа на Регламента на ЕС, според който обработването на лични данни следва да е предназначено да служи на човечеството. Правото на защита на личните данни не е абсолютно право, а трябва да бъде в равновесие с другите основни права съгласно принципа на пропорционалност, отбелязвата от организацията. "Въпреки възраженията ни, в приетия законов текст присъстват 10-те кумулативни изисквания, с които журналистите трябва да се съобразят преди да обработват лични данни: естеството на данните; влиянието, което разкриването на личните данни или тяхното обществено оповестяване би оказало върху неприкосновеността на личния живот на субекта на данни и на неговото добро име; обстоятелствата, при които личните данни са станали известни на администратора; характера и естеството на изявлението; значението на разкриването на лични данни или общественото им оповестяване за изясняването на въпрос от обществен интерес; отчитане дали субектът на данни е лице, което заема длъжност по чл. 6 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, или е лице, което поради естеството на своята дейност или ролята му в обществения живот е с по-занижена защита на личната си неприкосновеност, или чиито действия имат влияние върху обществото; отчитане дали субектът на данни с действията си е допринесъл за разкриване на свои лични данни и/или информация за личния си и семеен живот; целта, съдържанието, формата и последиците от изявлението; съответствието на изявлението с основните права на гражданите; други обстоятелства, относими към конкретния случай.", обясняват от АЕЖ.

Вменяване на подобни отговорности и ограничения в ползването на лични данни в журналистически материали и за целите на художественото, научно и творческо изразяване застрашават и ограничават неправомерно свободата на словото – правото на изразяване на мнение, свободата на печата и на другите средства за масова информация и правото на търсене, получаване и разпространяване на информация, подчертават от организацията.

С гласуваните днес промени се разширяват задачите и правомощията на Комисията за защита на личните данни, като единствен надзорен орган в България, отговорен за защита на основните права и свободи на физическите лица във връзка с обработването и улесняването на свободното движение на личните данни в рамките на ЕС. Комисията се определя и като орган, компетентен да акредитира сертифициращи органи в областта на защитата на личните данни. Комисията ще води три публични регистъра - регистър на администраторите и обработващите лични данни, които са определили длъжностни лица по защита на данните; регистър на акредитираните сертифициращи органи; регистър на кодексите за поведение.

Регламентират се и правомощията на Инспектората към Висшия съдебен съвет при осъществяването на надзор при обработването на лични данни в определени случаи.