Крахът на социалния консерватизъм и опасностите пред Европа

Историята има особен начин да иронизира онези, които се опитват да я спрат. Социалният консерватизъм - в неговите крайни, авторитарни и популистки проявления - дълго време се рекламираше като "спасителният пояс" за обществата, изгубени в бурните води на глобализацията, технологичния прогрес и културния либерализъм. Днес обаче, разглеждайки два от най-ярките му символи, виждаме не триумф, а пукнатини в самата основа на тази идеология.

Юбилеят на Тръмп съвпада с време, в което американският консервативен популизъм изглежда уморен, изправен пред вътрешни противоречия и сериозни съмнения относно интелектуалната и политическата си жизнеспособност за в бъдеще. На другия край на света, умората и икономическата изолация на режима на Владимир Путин - подкопаван от затягащата се примка на една безсмислена война в Украйна, от украинските удари по собствената му инфраструктура и от задълбочаващото се разочарование на руския елит - подсказват за наближаващ исторически крах на неговия модел на "суверенна демокрация" и православен традиционализъм.

Тези събития предлагат идеален момент за равносметка: защо социалният консерватизъм се проваля в глобален мащаб и какво трябва да направи Европа, за да не позволи на местните крайнодесни сили да запълнят вакуума?

Основният структурен дефект на модерния социален консерватизъм е, че той предлага ретроградни решения на прогресивни проблеми. Той се храни от носталгията по едно минало, което никога не е съществувало в пасторалния вид, в който се описва.

Икономическият провал

Консервативният популизъм обеща да защити "малкия човек" от глобалните елити. В реалността, политиките на Тръмп доведоха до масивни данъчни облекчения за корпорациите и икономически хаос, а моделът на Путин превърна Русия в изолирана военна икономика, където олигархичното богатство се крепи на цената на мизерията за обикновените граждани.

Демографски и социален колапс

Опитът да се наложат традиционни ценности чрез държавна принуда (като забрани на абортите, потискане на малцинствата и цензура) не решава демографските кризи, нито заздравява семействата. Напротив, той ражда разделение, изолация и цинизъм. Социалният консерватизъм се провали, защото вместо да предложи визия за бъдещето, се опита да превърне настоящето в музей на XX (или дори XIX) век.

Когато авторитарните и десни популистки модели започнат да се рушат под тежестта на собствената си некомпетентност, те не изчезват тихо. Те оставят след себе си радикализирани избиратели, дезинформационни мрежи и усещане за геополитическа несигурност.

В Европа крайнодесните сили чакат точно този момент. Те използват страха от миграцията, икономическата несигурност и умората от традиционните либерални елити. За да не допуснат тези сили до властта, Германия, Франция и Великобритания не може просто да се надяват на краха на Тръмп или Путин; трябва да действат проактивно.

Стратегията на Европа: какво да се прави

За да изолира крайнодесния екстремизъм, Европейският съюз и неговите лидери трябва да преминат от отбрана към настъпление, пренаписвайки обществения договор по три основни направления:

Радикална икономическа справедливост 

Крайнодесният популизъм вирее там, където средната класа се чувства изоставена. Европа трябва да предложи политики за достъпни жилища, преквалификация на работници заради AI и зелената трансформация, и реална борба с инфлацията. Когато гражданите имат икономическа сигурност, обещанията на популистите губят своята привлекателност.

Завръщане на сигурността: твърда, но разумна миграционна политика 

Либералните и центристките сили твърде дълго игнорираха легитимните притеснения на гражданите относно миграцията и сигурността, оставяйки темата в ръцете на екстремистите. 

Но най-после Европа има нова единна миграционна политика, гласувана от Европейския парламент. Европа се нуждае от строго, но хуманно управление на границите, бърза интеграция на легалните мигранти и нулева толерантност към престъпността, за да докаже, че демократичните институции контролират ситуацията.

Изграждане на приобщаващ, граждански патриотизъм

Центристките партии трябва да спрат да се срамуват от концепции като национална идентичност и суверенитет. 

Европа трябва да предложи "граждански  патриотизъм" — гордост от споделените ценности, свободата и правовия ред, противопоставен на етническия и изключващ национализъм на крайната десница.

Днес Тръмп и Путин символизират залязващото слънце на една ера, в която гневът и носталгията са основни политически валути. Социалният консерватизъм доказа, че може да руши институции и да разделя общества, но не може да гради устойчиво бъдеще.

автор: Евгений Кънев