Прощалната президентска реч на Барак Обама

„Демокрацията ни е застрашена всеки път, когато я приемем за даденост", заяви Барак Обама в прощалната си президентска реч.

Той избра да я произнесе в Чикаго, където през 2008 г. научи, че е избран за първия си президентски мандат. Придружаваха го съпругата си Мишел Обама и вицепрезидентът Джо Байдън.

Думите му често бяха прекъсвани от аплодисменти и скандирания на близо 20 000 души в залата. В края на словото си и Обама не сдържа сълзите си.

„Нашият прогрес не е права линия. Работата по демокрацията винаги е била трудна, винаги е била спорна. Била е и кървава. За всеки две стъпки напред, много често мислим, че сме направили една назад, но дългият път на Америка е определян от движение напред. Постоянно пътуване с основополагащото ни мото – да приемаме всички, а не само някои”, заяви Обама.

„Тук (в Чикаго) разбрах, че промените се случват, когато обикновените хора участват в тях. Те са фундаментът на Америка. Ние сме инструментите на нашата демокрация. Каква радикална идея! Какъв подарък от са ни дали бащите основатели! Свободата да преследваме мечтите си – с нашата пот и с нашето въображение.“

„Ако ви бях казал преди 8 години, че ще преодолеем рецесията, че ще започне възход на нашата автомобилна индустрия, че ще отворим нова глава с кубинците, че ще неутрализираме подбудителя на 11 септември? (…) Но ние направихме това. Вие направихте това. И благодарение на това Америка е по-добро място и по-силна, отколкото, когато започнахме“.

Презиидентът призова американците да останат бдителни, предизвиквайки наследника си на поста Доналд Тръмп: „От нас зависи нашето правителство да ни помогне да понесем предизвикателствата, които идват. Ние продължаваме да сме най-уважаваната и най-богата нация в света. Този потенциал ще се реализира само ако демокрацията функционира.

Демокрацията изисква чувство за солидарност. Въпреки различията ние сме на една лодка, ще успеем или ще се провалим заедно.“

Обама настоя за активизиране на усилията за напредъка на обществото: „Расизмът, здравеопазването - въпреки прогреса, който постигнахме, това не е достатъчно. Можем да обсъждаме начина как да постигнем тези цели, но не можем да обсъждаме самите цели. Ако не създадем възможности за всички, разделението ще се засили. Расовите отношения са по-добри, отколкото преди 10, 20, 30 г., но още не са каквито трябва да са. Имаме нужда от закон срещу дискриминацията в жилищната политика, в работата, в образованието, в правосъдната система. Но законите няма да са достатъчни, трябва да се променят сърцата ни. Това няма да стане за една нощ.

За повечето от нас е по-лесно да останем в собствената ни черупка. С една телевизионна мрежа, пригодена за всеки вкус. Чувстваме се толкова сигурни в черупката си, че започваме да отхвърляме фактите. Това е опасно за нашата демокрация. Политиката е битка на идеи. Но без воля да признаем фактите и науката, ние ще продължим да говорим едни срещу други, без никога да намерим общ език.“

За пример за тенденциозно подбиране на фактите той даде проблема с климатичните промени и, без да посочва поименно Доналд Тръмп, коментира, че отричането на проблема е предателство към следващите поколения.

Обама подчерта, че религиозните фанатици и авторитарните режими са заплаха за правовия ред в света и за човешките права.

Той не пропусна да се обърне към военните и да отбележи битките срещу тероризма и срещу насилието, припомняйки и смъртоносните нападения в САЩ през последните години:

“Не можем да се лишим от тези битки. За правата на човека, на жените, на ЛГБТ-общността. Срещу националистическата агресия. Да бъдем бдителни, но не уплашени. Да не се превръщаме в държава, която тормози слабите. Да не приемаме демокрацията за даденост“, призова Обама.

Президентът благодари на съпругата си Мишел Обама под силните аплодисменти на залата, преди да завърши с обръщение към привържениците си:

„Да ви служа беше най-голямата чест в живота ми. Няма да спра. Винаги ще съм на ваша страна (…) Напускам тази зала по-голям оптимист за страната, отколкото когато започнахме. Искам да ви помоля за още нещо, за което ви помолих и преди 8 години: за вашата вяра, че можете да промените нещата. Да, ние можем. Да, ние го направихме. Бог да ви благослови“.