Сигурен втори тур на президентските избори прогнозира "Алфа Рисърч"

България влиза в кандидат-президентската кампания със запазващо се ниско доверие към всички основни институции, отчита социологическата агенция "Алфа Рисърч" в редовното си тримесечно проучване, направено между 9 и 15 септември сред 1026 пълнолетни граждани.

С най- нисък вот на доверие сред институциите е парламентът - 8 на сто, следван от главен прокурор - 10 процента, правителство - 16 на сто и президент - 21 процента.

Тази постоянстваща криза на доверие може да доведе до протестен вот, или до апатия и слаба избирателна активност, предупреждават социолозите.

Според данните, 57 на сто от гражданите с право на глас заявяват готовност да гласуват на президентските избори, а 51 процента - на референдума, който ще се произведе заедно с тях.

На този етап и на база на настоящото проучване "Алфа Рисърч" се ангажира със следните тенденции по отношение на президентския вот:

- Изходът от кандидатпрезидентската надпревара със сигурност ще се реши на втори тур,

- конкурентните кандидатури в ляво и съперничеството между основните формации не намаляват, а увеличават електоралната мобилизация на техните симпатизанти,

- името на кандидата на ГЕРБ има по-малко значение за първия тур на изборите, но може да се окаже решаващо за изхода от втория тур.

На прага на кандидат президентската кампания "Алфа Рисърч" измерва също така и сравнява тревогите на българите преди 10 години, непосредствено преди президентските избори през 2006 г., и сега.

Знаковите убийства и "голямата престъпност" са "детронирани" от първото място и отстъпват с 20 процента назад в класацията. За сметка на това "корупцията" не е помръднала с нито един процент във възприятието на тогавашните и сегашните българи - 59 на сто, сочат изводите от това сравение. Нагоре в класацията на вътрешнополитическите заплахи се изкачват демографският срив и по-бавното от очакванията след приемането на България в ЕС икономическо развитие на страната.

Десет години по-късно най-съществените различия се наблюдават не толкова във вътрешните, колкото във външно-политическите тревоги. Ако през 2006 г. българите са се притеснявали основно от глобалните епидемии, климатичните промени и международната организирана престъпност, сега само последната влиза в "топ 3" на тревогите.

Възприятията за съвременните заплахи са доминирани от международния тероризъм, който заема безусловното първо място с 64 на сто /ръст от над 30 процента/, непосредствено следван от новата реалност - притока на бежанци /60 на сто/.

Само за едно десетилетие външно-политическата среда изглежда коренно променена и много по-тревожна за българите. Това определя и фокусът върху тези теми както на цялостните очаквания от политиците, така, в частност, и на предстоящата предизборна кампания, отбелязват от агенцията.

Струпването на множество различни проблемие, изостря вниманието на хората. В комбинация с предстоящите президентски избори тази ситуация поляризира общественото мнение по редица политически въпроси. Тенденцията проличава не само в отношението на избирателите към партиите и лидерите, но също и към правителството, институциите и политиките в отделните сфери, отчитат социолозите.

За последните три месеца одобрението за работата на кабинета спада леко от 18 до 16 процента, а в оценките за дейността на премиера се увеличава поляризацията - нарастват и положителните /33 на сто/, и отрицателните /40 на сто/ мнения.

Сред министрите вицепремиерът Т. Дончев и министърът на регионалното развитие Л. Павлова продължават да се открояват като отличниците на кабинета. Позитивен тренд през периода регистрират министрите на спорта - Красен Кралев, на транспорта - Ивайло Московски, на енергетиката - Теменужка Петкова, а негативен - министрите на културата - Вежди Рашидов, и на икономиката - Божидар Лукарски.

Хората имат силни очаквания към няколко министри с тежки и нуждаещи се от реформи ресори - образование, сигурност, правосъдие, здравеопазване. Сблъсъкът на множество разнопосочни интереси в тези сфери генерира противоречиво отношение и по-остра критика към дейността на министъра на образованието - МегленаКунева, на вътрешните работи - Румяна Бъчварова, на здравеопазването - Петър Москов, на правосъдието - Екатерина Захариева, обясняват социолозите.

С по-значима подкрепа се ползва президентът Росен Плевнелиев, който приключва мандата си с одобрение 21 на сто и неодобрение 39 процента.
Доверието в парламента продължава да е устойчиво ниско - 8 на сто. Аналогично е отношението към главния прокурор - 10 процента положителни оценки .

Армията и полицията се ползват с малко по-високо доверие. Армията /28 на сто одобрение срещу 28 на сто неодобрение/ остава с относително най-позитивно отношение, но и тя е засегната от тенденцията на поляризация. В мнението за полицията отрицателните оценки /44 процента/ чувствително преобладават над положителните /17 на сто/.

Рейтингът на политическите лидери

Началото на есенния политически сезон се характеризира с малки, но многозначителни промени в рейтинга на политическите лидери. Динамиката отразява най-вече проблемите, които различните части на политическия спектър срещнаха в процеса на номинацията на президентските кандидатури, отбелязват социолозите.

Бойко Борисов остава най-одобряваният партиен лидер с 32,6 на сто положителни оценки. Действията му през последния месец увеличават обаче поляризацията в отношението към него, която се изразява в ръст както на позитивните, така и на негативните мнения за лидера на ГЕРБ.

Георги Първанов бележи нов спад от 2 на сто и така за първи път рейтингът на бившия президент пада до този на председателя на БСП - 18,3 на сто за Първанов, 18,5 процента за Корнелия Нинова. Новият председател на БСП излиза от скандалите без поражения.

Като политик с най-висок личен рейтинг в ляво се очертава Татяна Дончева. Оставайки встрани от раздорите на бившите си съпартийци, тя печели дивиденти и одобрението й се повишава до 21,9 на сто.

Сред националистите с най-висока и нарастваща подкрепа се ползва лидерът на ВМРО и кандидат за президент Красимир Каракачанов, който достига 20 на сто одобрение. По-ниски са рейтингите на другите политици в този спектър - 13,4 на сто за Валери Симеонов и 4,5 процента за Волен Сидеров.

Лидерите Реформаторския блок запазват относително ниски равнища на обществено доверие: Меглена Кунева  - 9,8 на сто, Радан  Кънев  - 7,8 на сто, Николай Ненчев  - 7,3 на сто, Божидар Лукарски - 5,4 на сто. "Тази свита стартова подкрепа вещае трудна кампания за Трайчо Трайков като кандидат на Блок, по който има доста пукнатини.", посочват от "Алфа Рисърч".

На прага на кандидатпрезидентската кампания водеща роля ще имат не партийните предпочитания, а способността на кандидатите да печелят доверие, надхвърлящо границите на отделните електорати, коментират социолозите.

Липсата на номинация от страна на най-голямата и управляваща партия ГЕРБ прави невъзможно точното отчитане на подкрепата за вече известните претенденти за президентския пост, отбелязват от "Алфа Рисърч". Конкретното име, което ГЕРБ ще посочи, може да повлияе не само на резултата на собствения му кандидат, но и на разпределението на гласовете между останалите, коментират социолозите.