Тристранката не постигна съгласие за схемата 60/40

Тристранката не успя да одобри проекта на постановление на правителството за схемата 60/40, с която да бъдат подпомагани заплатите на заплашените от съкращения работници, съобщиха от Министерския съвет. Всяка от организациите на работодателите и на работниците и служителите представи писмени становища с конкретни бележки и предложения. Обсъждането по проекта на Постановлението на Министерския съвет за определяне на условията и реда за изплащане компенсации на работодатели, преустановили работа поради обявеното извънредно положение, ще продължи в събота, 28 март 2020 г. 

Според участници от бизнеса и синдикатите, членовете на правителството са поискали прекъсване, за да обсъдят нови варианти с премиера Бойко Борисов и финансовият министър Владислав Горанов.

Националният съвет за тристранно сътрудничество ще продължи в събота с обсъждането на проекта на постановление на Министерския съвет за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работодатели с цел запазване на заетостта на работниците и служителите при преустановяване на работа поради извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. Това съобщи председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев, цитиран от БТА.

Направихме пауза с надеждата и в търсенето на резултат, да се направят допълнителни консултации най-вече от страна на правителството, защото работодатели и синдикати не приемат мярката в този й вид. За да не излъчваме негативни сигнали поискахме тя да се преработи, за да има в понеделник работеща мярка, допълни Велев.

Целта на проекта на постановление е да бъде запазена заетостта и работниците да получат пълно възнаграждение - 60 процента от държавата и 40 процента от работодателя. Проектът предвижда на работодател, който поради извънредното положение, е преустановил работа на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници или служители, да се изплащат компенсации с цел запазване на заетостта на работниците и служителите в предприятието. Компенсации се изплащат, когато е преустановена работата за целия период или за част от периода на действие на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, но за не повече от три месеца.

Компенсацията е в размер от 60 на сто от осигурителния доход за януари 2020 година за всеки човек, на който ще бъде запазена заетостта за период не по-малък от периода, за който се изплащат компенсациите. Компенсация не се дължи за работниците и служителите, за които работодателите получават финансиране за възнаграждения и осигурителни вноски от държавния бюджет, със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове или други публични средства.

Към проекта на постановление има приложение със списък с дейностите, които ще бъдат подпомагани.

Има изначална грешка и то в Закона, защото там се казва, че когато не се работи, се получава толкова, колкото когато се работи, коментира Велев и добави, че тези пари няма откъде да се вземат, независимо от това кой ги плаща, защото те не са изработени. Затова, според него, когато не се работи, се компенсира част от липсващия доход - може да е 80, 70, 90 процента, но никога не е 100 процента, както се предлага при условие, че на предприятието е забранено да работи. Освен това, когато човек не работи, той няма същите разходи като работещия - най-малко за път до работа, храната у дома е по-евтина, каза Велев. По тази причина според работодателите работещата формула е да има частична подкрепа от държавата, за липсващия доход без да се поставят неизпълними условия на предприятието. Ако половината време работи предприятието, се изработват половин заплати, те се плащат и върху тях се плащат всички данъци и осигуровки, но за другата половина, когато не се работи, се дава подкрепа от страна държавата, илюстрира формулата Велев. Той изтъкна още, че схемата 60/40 е всъщност 20/80, но тези 80 ги няма, защото не се работи.

Друг проблем е свързан с това дали изброените икономически дейности по списък да получат антикризисната подкрепа или това да стане на базата на икономически критерии, каза Велев. Той посочи, че работодателите и синдикатите са на мнение, че това трябва да става според икономически критерии - например - определен процент на спад на продажбите на предприятията или пък, ако предприятията са минали на непълно работно време, и работят три дни вместо пет. Като предложението е от мерките да се ползват всички икономически сектори, а не определени по списък, защото в него могат да попаднат дружества, които нямат нужда и искат да направят измама и да бъдат изпуснати такива, които имат, допълни Велев.

КНСБ подкрепя като цяло проекта на постановление на МС и анонсираните преди това над 1 млрд. лв. за финансиране на мярката 60/40. В този си вид потенциалът й е да осигури на над 535 000 временно неработещи пълно трудово възнаграждение за 3 месеца, се посочва в позиция на синдикалната организация.

Според синдиката този потенциал позволява разширяване обхвата на мярката в целия индустриален сектор, който също много силно е засегнат, макар и не пряко от въведения режим на извънредно положение, а от съпътстващите негативни пазарни ефекти. Като критерий за достъп на фирмите от КНСБ предлагат да се използва - минимум 20 процента спад в продажбите на годишна база през месеца/или тримесечието, преди подаването на документите. Друг вариант е използването на агрегиран показател от 5 претеглени индикатора (прилаган в ПМС 44 от 2009 г.).

От синдиката недоумяват защо дейността на 13-те национални рехабилитационни болници не е включена в мярката. И настояват в проекта да бъдат включени и дейностите: добивна промишленост, производство на кокс и рафинирани нефтопродукти, производство на химични продукти, производство на лекарствени вещества и продукти, производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива, събиране, пречистване и доставяне на вода, събиране, отвеждане и пречистване на отпадъчни води, пътнически железопътен транспорт, междуселищен, спомагателни дейности във въздушния транспорт, обработка на товари, пощенски и куриерски услуги и други образователни дейности.

Експертите от КНСБ смятат, че в Постановлението трябва да се включи текст, който да регламентира случаите, когато работещите не са имали осигурителен доход през януари 2020 г. при същия работодател, или не са имали пълен работен месец поради други причини (болест, безработица, неплатен отпуск и пр.).