Турски политик обвинява България в асимилационна политика
Турците в България са подложени на асимилация и това е държавна политика, твърди председателят на парламентарната комисия по правата на човека в Анкара Мустафа Йенероглу в разпространено до медиите писмено изявление, цитирано от БГНЕС.
Според Йенероглу в България официално живеят над 585 000 турци, но реалният им брой надвишава 1 млн. души, тъй като не всички са били включени в преброяването и регистрите. „Тези наши сънародници са подложени на сепаратизъм, те губят майчиния си език, джамиите им често са обект на нападения. В училищата турският език е избираем предмет и часовете по него умишлено се провеждат в късните часове на учебния ден. Тази ситуация означава омаловажаване и унижаване на майчиния език.
От друга страна, държавната власт не осигурява възможност за излъчване на новини на турски и блокира създаването на турско радио, което доказва, че политиката на асимилация в България продължава. Друг голям проблем са натискът и нападенията върху джамиите и имамите. Турците в България са изключени от представителство в държавните структури и това е така, въпреки сериозното им присъствие в общото население на страната“, казва Йенероглу. Според него участието на крайнодесните партии в управлението на България представлява гаранция за нови бъдещи проблеми пред турците и мюсюлманите, а така страната сериозно се отдалечава от европейските норми и критерии.
„За съжаление, 28 години след насилственото отнемане на рождените им имена, турците в България не могат да излекуват раните си. Турция направи всичко възможно, за да им помогне. Сега наш дълг е да разкопаем тези горчиви факти от паметта и да ги преподадем на бъдещите поколения, за да не се забравят. Това ще помогне да осъзнаем последствията от преживяното от общността напрежение в близкото минало, както и събитията преди него, които са резултат от асимилационната политика“, подчертава председателят на комисията по правата на човека в турския парламент.
Той припомня съпротивата на турците срещу „възродителния процес“ от месец май 1989 г. „Тогава хиляди семейства бяха разделени, а над 350 000 души бяха откъснати от земята си, която населяват стотици години. Тогавашната фашистка власт приложи асимилационната си политика, защото се притесни от силата на турско-мюсюлманското население и взе решение да стопи етническите малцинства, като погази грубо човешките им права. В онзи тежък период бе наложена забрана за употребата и обучението на турски език, върху ислямските обреди при погребенията и сватбите, забраниха се сюнетите (обрязването на момчетата) и облеклото. Но хората избраха правилния път към Турция“, пише Йенероглу.
Ключови думи
ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА
|
|
Завръщането на древните семена: Наистина ли лимецът и спелтата са по-полезни от пшеницата и царевицата?
Наука и Здраве |Историята на Anthropic: От $0 до $800 млрд. за 5 години
Компании |Къде в Европа подкрепата за електромобилите е най-силна?
Автомобили |Как светът загуби петрол за $50 млрд. за по-малко от два месеца?
Енергетика |Проверени са 100% от машините за гласуване
Политика |Москва пое управлението на руските активи на енергийните гиганти Uniper и Fortum
Енергетика |Иран отново затвори Ормузкия проток
Свят |Времето: Облачно, ветровито и дъждовно
България |200-годишен съвет за това как да привлечете скептиците на своя страна
Техники за успех |На фокус следващите седем дни: Уорш, преговори за мир и влошаване на икономическата среда
Икономика |На днешната дата, 18 април. Рождениците днес
На днешната дата |БНБ пуска нова възпоменателна монета за 150-годишнината от Априлското въстание
Общество |Докато трае примирието с Израел: Иран обяви, че отваря напълно Ормузкия проток
Свят |ADVERTORIAL
Програмата „Капка по капка“ спечели наградата „Инвеститор в околната среда“ в Годишните награди за отговорен бизнес
United Group разшири оптичната си мрежа в региона с напълно изградения подземен оптичен кабел между Атина и Солун
Коментари
Няма въведени кометари.