„Много опасен блъф“: Марк Карни предупреждава за подобна на Брекзит ситуация, ако провинция Албърта се отдели от Канада

Канадският премиер Марк Карни нарече сепаратисткото движение в богатата на петрол провинция Албърта „опасен блъф“, който напомня за гласуването за Брекзит във Великобритания през 2016 г., предаде CNBC.

В разговор с репортери в Отава в понеделник Карни сподели „наблюдение от опит“.

„По тези въпроси, свързани с отделянето, често се твърди: „Гласувайте за това и ние ще засилим позициите си в бъдещите преговори“. Това е много опасен блъф“, каза той.

„Видях от първа ръка какво се случи в Обединеното кралство, когато мнението беше: „Гласувайте за това, ще бъде меко и след това ще преговаряме“. И те все още, 10 години по-късно, се опитват да отменят това, за което хората не си мислеха, че гласуват, но което в крайна сметка получиха.“

Миналата седмица премиерът на Албърта Даниел Смит обяви планове провинцията да проведе необвързващо гласуване дали да остане част от Канада или да продължи с второ обвързващо гласуване за отделяне. Очаква се вотът, който беше обявен след месеци на кампания от сепаратистите в Алберта, да се проведе през есента.

Поддръжниците на движението „Stay Free Alberta“ заявиха, че са събрали над 300 000 подписа в подкрепа на сепаратисткото движение, което отчасти се ръководи от мнението, че Албърта е била пренебрегната от федералните политици.

През 1995 г. канадската провинция Квебек проведе референдум за това дали да стане независима от Канада. Гласоподавателите решиха с малка разлика да останат част от Канада, като 50,58% гласуваха против отделянето.

Карни, който стана министър-председател на Канада миналата година, беше управител на Английската централна банка между 2013 и 2020 г.

През 2016 г., по време на мандата му начело на централната банка, Обединеното кралство гласува с малка разлика за напускане на Европейския съюз в поляризиращ референдум.

Британският паунд се срина спрямо основните валути след гласуването и все още не се е възстановил до нивата си преди Брекзит. Лондонският фондов пазар, IPO-тата и преките чуждестранни инвестиции също пострадаха от последиците от гласуването.

След гласуването за Брекзит, правителството на Обединеното кралство се затрудни да договори сделка с ЕС, което доведе до оставката на бившия премиер Тереза ​​Мей.

Великобритания, която официално напусна блока през 2020 г., все още се бори с редица икономически последици. Някои икономисти изчисляват, че Брекзит е намалил брутния вътрешен продукт на Обединеното кралство с до 8% до миналата година, като излизането му от ЕС се посочва като двигател на по-слаба инерция в заетостта, производителността и инвестициите в страната.

Отношенията на Обединеното кралство с ЕС остават спорен въпрос сред британския електорат.

Миналата година ЕС и Обединеното кралство обявиха знакова сделка за рестартиране на отношенията, като споразумението обхваща редица въпроси - от сигурността и търговията до пътуванията и рибарството.

Все по-популярната лява Зелена партия се застъпва за много по-тесни връзки с блока, докато „Реформирай Обединеното кралство“– дясна партия, която заплашва да надмине управляващата Лейбъристка партия и основната ѝ опозиция – консерваторите, иска да напусне Европейската конвенция за правата на човека, да ограничи имиграцията и да лиши гражданите на ЕС от социални права.