Вноски към Европейския стабилизационен механизъм – след влизането ни в Еврозоната

България ще внася вноски към Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ) едва от момента, в който страната ни влезе в Еврозоната. След този момент България обаче ще има и достъп до средствата, които механизмът предоставя при възникване на икономическа криза. Това отговори министърът на финансите Владислав Горанов по време на днешния парламентарен контрол относно българския ангажимент по покриване на част от разходите на ЕСМ. Срещу вноската си България и останалите държави-членки от Еврозоната ще ползва фонд срещу кризи в размер на 500 млрд. евро, изтъкна министър Горанов.

Страната ни ще ползва т. нар. "адаптиран временен ключ" при изчисляване на вноските в размер на 0,5639 процента от капитала на ЕСМ.

По изчисления на финансовото министерство за 2017 г. през първите 5 години след влизането в Еврозоната България би плащала по 91 млн. евро на година, което е приблизително 0,16 процента от днешното ниво на БВП или приблизително 0,45 процента от бюджета за 2018 г.

След петата година и до края на преходния период в рамките на следващите 7 години България няма да има финансови задължения да прави вноски във фонда. На 12-ата година от влизането на България в Еврозоната, или при достигане на 75 процента от средния БВП за ЕС, страната ни трябва да внесе разликата между пълния и временния ключ за вноската, която по данни от 2017 г. възлиза на 238 млн. евро общо - приблизително на 0,43 процента от днешното БВП или 1,2 процента от бюджета за 2018 г.

Владислав Горанов е на мнение, че вноските не са непосилни за България, особено поставени в контекста на новите възможности и ползите, които достъпът до ЕСМ ще даде на страната ни.