За какво протестират в Иран

Техеран засилва репресиите срещу разрастващи се шести ден протести, започнали във втория по големина град Машхад и обхванали близо 40 средни и по-малки градове градове, както и столицата.

От началото на протестната вълна са убити повече от 20 души, стотици са арестувани из цялата страна. Властите са изпратили допълнителни сили за сигурност в много градове на страната, а министерството на разузнаването съобщи, че „подбудителите и подстрекателите“ са идентифицирани и „скоро ще се заемем с тях“ – обещание за нови репресии.

„С всеки изминал ден, престъплението на арестуваните става по-тежко и наказанието им ще е по-тежко. Вече не ги определяме като протестиращи за правата си, а като противници на режима“, заяви шефът на революционния трибунал в Техеран Муса Газанфарабади. Думите му оспорват казаното от по-умерения президент Хасан Рухани през уикенда, че трябва да се осигури „свободно пространство“ за протестиращите.

Привържениците на твърдата ръка бяха насърчени вчера и от първото изявление на върховния водач аятолах Али Хаменей. Пред държавната телевизия той обвини световния заговор за проблемите на ислямистите в Техеран – традиционна реторика, която също влиза в противоречие с по-умерения тон на президента.

„Тези хора не приемат заповеди от чужбина и мнозина са излезли на улиците заради своите усещания и своите проблеми“, каза обаче в събота Рухани.

Въпреки втвърдяването на тона, властите изглежда все още не смятат протестите за сериозна заплаха, след като не са изпратили срещу тях елитната Революционна гвария и контролираната от нея доброволческа милиция "Басидж". Вместо това организират контра протести с десетки хиляди участници.

Кои са протестиращите

Причината за това вероятно е аморфната маса на протестиращите с различни поводи за недоволство и искания. Има хора, които не могат да намерят работа, има такива, които не са получавали заплати от месеци, има опозиционно настроени критици на политиката. Но като цяло липсва участие на средната класа, което би превърнало протестите в сериозна заплаха. 

В столицата, наводнена от силите за сигурност, протестиращите са млади. 90% от арестуваните са на възраст под 25 г. според вътрешното министерство. Те нямат никакъв спомен от монархията и почти никой не е участвал в политическите протести слез изборите през 2009 г. В същото време лидерите на тогавашните протести не участват и не подкрепят сегашните.

Сегашните протести няма лидери и обхващат само няколко големи града.

За режима липсата на лидери е допълнително затруднение – протестите не могат да бъдат „обезглавени“. За сметка на това насилието се увеличава и част от протестиращите използват оръжие – така бяха убити 11-годишно дете и войник от елитната Революционна гвардия (известна и като "Пасдаран").

Участниците във вълненията се събират на малки групи – това затруднява неутрализирането им и прекъсването на механизма за мобилизация чрез приложението Telegram и мрежата Амад Нюз, администрирана от сина на ирански религиозен реформатор в изгнание. Властите не успяха да прекъснат връзката дори и след като ограничиха достъпа до Telegram, с който са свързани 40 млн. иранци.

За какво протестират

Фактът, че протестиращите са стихийни, без единна цел се илюстрира и от разнообразието на лозунгите, отбелязва Би Би Си. Исканията са от икономически - срещу безработицата и високите цени, до вътрешно и външно политически.

Икономическият и социален корен на недоволството е свързан с високата инфлация и корупцията на елита. На първия протест на 28 декември в Машхад групите скандираха „Смърт на Рухани“ – срещу икономическата политика на правителството. Смята се, че този протест е бил организиран от противници на Рухани от консервативния лагер на ислямистите. Друг лозунг от Машхад беше „Смърт на високите цени“.

В някои градове обаче този лозунг бе заменен от „Смърт на диктатора“, който се отнася по-скоро за върховния водач аятолах Али Хаменей. Призивът се появи за пръв път по време на „зелената революция“ през 2009 г., чува се и сега.

Популярен сред техеранските студенти е политическият лозунг „Реформатори и консерватори, играта свърши“.

„Шах Реза, почивай в мир“ пък е слоган, който отпраща към първата половина на 20 в., когато начело на страната е шах Реза Пахлави, авторитарен светски владетел, противник на теокрацията и модернизатор.

„Не Газа, не Ливан, моят живот е Иран“, скандират и сега, както и през 2009 г. част от недоволните, с призив да спре финансирането на съюзниците на Техеран в Близкия Изток. Подобно е и посланието на „Напуснете Сирия, мислете за нас“ срещу колосалната военна и политическа подкрепа за Башар Асад. В същия дух е и посланието „Смърт на Русия“ – заради сътрудничеството между Москва и иранския елит.