Какво представлява т. нар. "проблем с пиедестала"?

От ранна възраст имаме незряла връзка с авторитетите. Психолозите наричат ​​това „пристрастие към авторитета“, което означава, че се повлияваме по-силно от мненията и преценките на хора, които възприемаме като авторитетни фигури. Това може да ни накара да приемаме информация или да следваме инструкции, без да оценяваме критично съдържанието.

В училище това означаваше, че поставях гимназистите на пиедестала на съвършенството. За съжаление, никога не преодоляваме това пристрастие. То се появи отново, когато се озовах в корпоративна Америка, седнал в сива конферентна зала без прозорци, на една от онези целодневни срещи. Имах чувството, че разговорът се върти в кръг и непрекъснато чувахме едни и същи гласове. Разочарован, се чудех защо другите хора, особено жените в стаята, не се изказват. И тогава осъзнах, че и аз не се изказвам.

Заглуших идеите си, защото бях сплашен от „слона“ в стаята – мнението на най-високоплатения човек. Поглеждайки назад сега, осъзнавам, че имах голям проблем: това, което сега наричам Проблем с пиедестала.

Проблемът с пиедестала

Случвало ли ви се е да поставите някого на пиедестал, защото е заемал по-висока длъжност, имал повече опит или пък повече харизма от вас? Мислили ли сте, че той знае най-добре и следователно вашите идеи, въпроси или прозрения нямат значение? Или пък, че няма място за вашия експертен опит? Аз го правех с години. И това ме пречеше да бъда по-уверен и въздействащ лидер.

В настоящата си работа като изпълнителен коуч и лектор, която включва стотици разговори с лидери, научих, че проблемът с пиедестала прекъсва връзката, която имаме със себе си. Когато поставяме други хора на пиедестал, приемаме, че те знаят по-добре от нас и че трябва да заглушим идеите и прозренията си, за да се разбираме. Спираме да слушаме вътрешния си глас или да се доверяваме на себе си. Книгите остават неписани, статуквото непроменено, продуктите неразвити, а културата посредствена.

За разлика от това, когато хората ни поставят на пиедестал, можем да развием надуто его и никога да не получим добра обратна връзка, тъй като хората са твърде уплашени, за да споделят притеснения или идеи с нас. Поставянето на другите на пиедестал ги прави да изглеждат като  свръххора, което всъщност ги дехуманизира. Екипите задържат притесненията и обратната връзка, от които лидерите се нуждаят. Изследване на Visier (2025) показва, че почти половината (46%) от служителите признават, че се въздържат от споделянето на искрена обратна връзка на работното място.

Ако  някое от тези неща ви звучи познато, може би е време да премахнете пиедестала. Това са няколко неща, по които трябва да поработите, за да се превърнете в уверения лидер, който трябва да бъдете:

Свържете се отново със себе си

Прекарах 12 години в компания, която на практика ме отгледа. Около деветата година започнах да мисля за напускане. Но в нашия район банката имаше отлична репутация, както като бизнес, така и като работодател. Докато размишлявах върху решението си, говорих с колеги и приятели, много от които имаха по-голям опит от мен. Почти всички ме съветваха да остана, като някои висши ръководители в банката дори споделяха, че „и те са имали трудни периоди, но винаги са отминавали“. Възстановяването на връзката със себе си означаваше да осъзная, че – в крайна сметка, тази работа не съответства на моите ценности. Въпреки съветите на другите, аз давах приоритет креативността, а силно регулираната банка беше неподходяща за това. В крайна сметка реших да напусна и да си намеря нова работа, която силно съответстваше на моите ценности.

Запитайте се: „Този съвет, човек или ситуация съответстват ли на моите ценности и на това, което отстоявам? Защото, ако не знам какво отстоявам, с какво ще се задоволя?“

Възстановете равноправната връзка с другите

Когато срещаме хора, заемащи по-високи позиции от нас, често се свиваме и се въздържаме от споделяне идеи. За да установя равноправна връзка, трябваше да определя как съмненията и липсата на увереност ме караха да по-мълчалив, отколкото беше необходимо. И тогава започнах да изследвам какъв опит, таланти или гледни точки само аз мога да донеса на света, на работата си или на тази среща.

В работата си като коуч на изпълнителни лидери сега не е необичайно да се чувствам смутен от перспективата да се консултирам с изпълнителен директор на компания, на която се възхищавам. Въпреки това, за да установя равностойна връзка, винаги си напомням, че не съм там, за да имам тяхното ниво на експертиза или да имам всички отговори. Вместо това, моите уникални таланти и приноси се крият в способността ми да задавам правилните въпроси и да ги карам да мислят за нещата по различен начин.

Запитайте се: „Какъв опит, таланти или гледни точки мога само аз да донеса на света, на работното място или на съответната среща?“

Свържете се с бъдещия си потенциал

Когато стартирах бизнеса си с коучинг за ръководители, имах много съмнения. Да направя тези първи стъпки и да се появя – въпреки че не се чувствах като равен на другите предприемачи, означаваше да си дам ясна представа за бъдещия си потенциал. Задавах си въпроси като: „Къде искам да бъда, когато се пенсионирам?“, „Към какво изпитвам страст?“, „Какви са уникалните таланти и умения, които нося?“ Отговорът беше ясен – обучение, развитие на лидерски качества и коучинг. Макар че бях парализиран от тревожност, именно това призвание ми даде нужният тласък да изградя бизнеса си и да се появя като равен, въпреки проблема с пиедестала.

Запитайте се: „Какво трябва да създам? Когато съм на 80 години и съм пенсиониран, какво наследство съм оставил след себе си?“

Време е да спрем да се подценяваме и да премахнем пиедестала, за да можем да бъдем по-уверени и въздействащи лидери.

………………..

Кели Томпсън, автор на  „Closing The Confidence Gap: Boost Your Peace, Your Potential & Your Paycheck“, за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев