Задължителното гласуване ще активира непредсказуеми избиратели

58.3% от избирателите заявяват категорично, че ще гласуват на предстоящите президентски избори, сочат данни от ново, представително проучване на социологическа агенция Медиана. То измерва нагласите за предстоящия вот и е проведено сред 998 пълнолетни граждани в периода 4-8 октомври, по метода face-to-face интервю. Само 8,4 % от запитаните са категорични, че няма да гласуват, въпреки, че явяването пред урните вече е задължително. По-интересен е резултатът от друг въпрос в анкетата, който също измерва готовността за гласуване - "Щяхте ли да отидете, ако гласуването не беше задължително?". Тук процентът на отговорилите "Да, пак щях да гласувам" е изненадващо висок - цели 80.4%.

Именно елементът "задължително" прави тези избори непредсказуеми, смятат социолозите от Медиана. Той ще активира огромна маса "нови" гласоподаватели - между 500 и 700 хиляди. Това са традиционно негласуващите и те ще бъдат голямото предизвикателство пред всички кандидати, прогнозират от агенцията.

Общият им профил ги очертава като непредсказуеми. Нямат „свои“, предпочитана партия, трайни политически пристрастия. Те са преимуществено разочаровани от политиката и политическото, скептични и негативно насочени към партиите и властта. Голямата част от тях е възможно да гласуват спонтанно и емоционално, да се „люшнат“ в последния момент и да се консолидират, отбелязват анализаторите. А техният обем е толкова голям (около 13 % от всички избиратели), че са в състояние не само да разместят класирането след първото място, но дори директно да изстрелят втория, третия или дори четвъртия до върха, предупреждават социолозите и поясняват, че засега не се наблюдава консолидация на тези „нови“ гласоподаватели около един кандидат. Но изненадите са повече от възможни и  мнозина могат да бъдат силно изненадани от резултата, смятат от Медиана.              

На този етап най-вероятно изглежда кандидатът на ГЕРБ Цецка Цачева да се класира първа на изборите на 6-ти ноември. Тя е консолидирала гласовете на ГЕРБ избирателите и това до голяма степен й гарантира първото място. Но на първи тур!, подчертават от Медиана. Големият й проблем е, че тя не привлича симпатизанти  извън собствената си партия (93 % от потенциалните й гласоподаватели са привърженици на ГЕРБ) и  кандидатурата й е непопулярна извън партията. Ако до изборите това не се промени, тази тясно партийна подкрепа вероятно ще се окаже крайно недостатъчна, за да й спечели изборите, смятат социолозите.

Според извадката към момента, Цачева води с 25,4% подкрепа при въпроса "Ако президентските избори бяха днес, за кого щяхте да гласувате. Втори е кандидатът на БСП ген. Румен Радев с 18.0%. Данните са почти идентични с демонстираната подкрепа и за водещите партии. Въпросът "Ако парламентарните избори бяха днес, за кого щяхте да гласувате" вади начело управляващата партия ГЕРБ с 27.4%, следвана от БСП с 18%. Традиционният "балансьор" ДПС тук е с изравнени позиции с Патриотичен фронт - и двете формации са с по 7,5%. Четвърта политическа сила е Реформаторският блок с 4,5%, следвана от АБВ с 2,9% и "Атака" - 2,8%.

Вдигането на електоралната подкрепа за Патриотичен фронт съответно рефлектира и върху кандидата на формацията за президентските избори, Красимир Каракачанов, който е трети по симпатии, с 9,9%. Кандидатът на АБВ Ивайло Калфин е четвърти с 6.1% подкрепа, следван от Татяна Дончева - 4.8%,  кандидатът на реформаторите  Трайчо Трайков - 4.2%, Веселин Марешки - 3.2, Пламен Орешарски - 1.3 и Жорж Ганчев - 0.6. От възможността да отбележат в бюлетината "Не подкрепям никого" биха се възползвали 11%.