Чести грешки при изработването на прессъобщение

Не се заблуждавайте от заглавието. Аз не мразя прессъобщението. Вярвам, че този инструмент все още е полезен за PR специалистите. Тук обаче искам да споделя 7 неща, свързани с прессъобщенията, които не харесвам. Те са следните: 

1.) Как се свързва то с възприятието на професията PR спецалист. Много хора имат погрешно разбиране за тази професия. Съществува едно вярване, че първата и почти единствена цел на PR-a е да пише, редактира и разпространява такива съобщения. Това не е истина.

2.) Представата, че то може да се разпространява от само себе си. Има го и схващането, че всичко, което трябва да направи един PR или маркетингов специалист, е да напише прессъобщение и да го изпрати до медиите. И след това всички медии едва ли не ще отразят тази новина веднага. В реалността нещата далеч не са толкова прости.

3) Смъртта на прессъобщението. “Хората с новите медии” често прокламират “смъртта” на прессъобщението, при това от доста време насам. Действителността обаче продължава да ги опровергава - всеки ден се изпращат безброй нови и нови прессъобщения по целия свят.

4.) Мнението на четвъртата власт за тази информация. Журналистите, и в частност тези, които ходят на пресконференции, често критикуват PR специалистите. Обясняват колко много се дразнят от подготвените папки с информация и че те обикновено са написани много лошо, но също толкова често, когато попаднат на интересна история питат: “А дали имате прессъобщение, подготвено по темата?”

5.) Броят на хората, които участват в подготвянето на едно прессъобщение. В повечето организации, когато настъпи моментът да се изпрати прессъобщение, често се събира група, по-голяма от тази, която е написала Декларацията за независимостта на САЩ! Хората от различни отдели и разностранни компетенции идват да дадат своя принос. Ако сте PR специалист, този процес може да е изключително “забавен”.

6) Клишетата. Прочел съм достатъчно цитати на изпълнителни директори, за да съм сигурен, че всеки, който заема тази топ длъжност в компания, изпитва сякаш определен тип емоции. Той е или “развълнуван”, “има честта”, “радостен” да сподели някоя позитивна новина, или “дълбоко загрижен”, “натъжен” и т.н. от всичко негативно. И си задавам въпроса изпълнителните директори всъщност способни ли са на друг тип емоции? Според прессъобщенията, не.

7) Езикът. Само в тази епистоларна форма в днешно време може да срещнете изрази от рода на: “пазарен лидер”, “променящ играта”, “новатор” и “притежаващ основни компетенции” в едно и също изречение.

Има ли нещо, което притеснява и вас в прессъобщенията? Ако да, моля, добавете своя коментар.

Джаксън Уитман, PR и маркетинг специалист, в Entrepreneur.com