Моят живот с ИКЕА

Роден съм през 1965 г., но не това беше събитието на годината.

Най-голямото събитие за онази година бе отварянето на втория магазин на ИКЕА в Стокхолм - най-големият в света и до днес. Именно от него родителите ми купили първото ми бебешко легло - тип “кошара”. Същото, което баща ми по-късно, собственоръчно щял да сглоби вкъщи. По онова време никой не смятал това за проблем. Напротив, тъкмо обратното - чувствали се горди с това, че могат да направят нещо полезно и същевременно, да спестят малко пари. Аз нямам спомени от това мое първо креватче, но имам няколко снимки в него. На тях ясно се вижда въртележка със закачени на нея дървени животни, боядисани в различни цветове - и ето така започна моята връзка с ИКЕА.

    Няколко години по-късно, когато дойде време да започна училище, вече си имах свое собствено бюро и стол с колелца. Досущ като истински офис стол. Това кара едно седемгодишно дете да се чувства особено важно. Бюрото беше от някакво светлокафяво дърво, което, ако трябва да опиша днес, бих определил, като бук. Имах по три чекмеджета от всяка страна, половината, от които използвах за учебници и тетрадки, а останалата част за по-важни неща, като играчки. На него се научих да чета, опитах се да разбера математиката, правех самолетни модели и по-късно на него стоеше и касетофонът ми. Беше добро бюро и ми служи вярно много дълги години.

    Един ден, вероятно съм бил някъде към 13-годишен, майка ми страшно ми се разсърди, защото беше открила, че съм издълбал върху плота на бюрото голямо главно „А“. Буквата „А” беше в чест на Анет - едно красиво момиче от моето училище. „Само чакай да се прибере баща ти…”, закани ми се тя. Бяха два много неприятни часа, прекарани в мъчително чакане. Той обаче не се разсърди чак толкова, само поклати глава и въздъхна. Даже мисля, че дори се поусмихна леко, когато майка ми не гледаше.

    И така, животът си течеше. Дойде време да се изнеса от вкъщи, и да се пренеса в мой собствен апартамент. Беше малък едностаен апартамент с малък кухненски бокс, но това ни най-малко не ме притесняваше. Бях на 18 и тогава чистенето и готвенето далеч не бяха в списъка, с нещата които правех. Заедно с няколко приятели боядисахме стените. Едно легло, няколко стола и една маса - какво друго му трябва на човек. А да, голяма стерео уредба. Спомням си етажерката “Billy” - трябва да е била измислена от някой гений - бе така оразмерена, че плочите пасваха идеално в нея. Към кухнята си взех стартовия пакет “на излизане от вкъщи”. Имаше всичко необходимо - чинии, чаши, две тенджери - едната голяма, другата малка, и един тиган (за пържене). Точно това, от което имаш нужда, за да си свариш спагети или да си изпържиш готови замразени кюфтенца. Между другото, все още използвам тигана. Оставих на майка ми да се погрижи за досадните неща като чаршафи, кърпи и всичко останало, от което тя ме уверяваше, че ще имам нужда. Спомням си, че си взех и от онези кръгли лампи от оризова хартия, която по-късно подобрих с помощта на цветни водни бои. Но най-важното беше, че това беше моят дом.

    Не бих казал, че през студентските ми години хладилникът ми беше често празен само заради лошата икономика. Често като се оказвахме без пукната пара, заедно с един приятел от факултета по дизайн, който имаше карта ИКЕА, се качвахме на безплатния автобус до магазина и се наяждахме с кюфтенца на кредит.

    Днес, много години по-късно на леглото ми има пухена завивка, с големи ръкописни черни букви. Купих я, когато ИКЕА отвори магазина си в София, най-вече поради факта, че ми хареса, но също така и защото същият онзи мой приятел, с когото ядяхме кюфтета на кредит в ИКЕА, беше дизайнерът. И ето, че един от многото кръгове на ИКЕА беше завършен.

    Преди няколко години дойде моментът и моята дъщеря да започне училище и разбира се, трябваше да й се купи бюро. То беше доста по-модерно от моето - тъмносиво с метални крака и отвор за компютъра и кабелите. От друга страна, вече са минали над 40 години, откакто аз получих своето. Дъщеря ми може също като мен да си избере стол с колелца. Вярвам, че и тя ще се чувства „особено важна” с него.

    Не че си падам по повредените мебели, но силно се надявам един ден и тя ще издълбае голяма главна буква в плота. И обещавам, че няма да се сърдя.

    Тогава още един от многото кръгове на моя живот с ИКЕА ще бъде завършен.

Йохан Карлсон