За дегустацията на вино без непременно да разбираш от това

New Bloom Winery представиха новите попълнения в портфолиото си

Понякога на човек му се налага да бъде на място, където не е сигурен, че ще се чувства добре. И когато на десетата минута предубежденията му са тотално опровергани, може да си поеме дъх и да се наслади на неочаквано доброто прекарване. 

В конкретния случай наслаждението е придружено от дегустация на първокласни вина и прекрасна вечеря. А предварителното напрежение си има своето обяснение – всички се “плашат” от виното, вместо да се оставят да ги води вкусът му. С едни или други изразни средства и познания накрая вкусът винаги предлага само две възможности: “да” или “не”. Но винената култура у нас, понабрала скорост в последните години, често с леко елитарен маниер обръща опитването на вино в свещенодействие, предвидено само за “познавачи”. “Простосмъртните” нямат право да им харесва или да не им харесва. Защото нямат познания...

Но имат небце. И както стана ясно в (не)очаквано приятната вечер, организирана от New Bloom Winery, и най-неопитният дегустатор може да разпознае добрия Совиньон блан.

Щастливо стечение на обстоятелствата или съвсем нарочен избор от главния енолог на избата беше извадило Face-to-face (F2F) Совиньон блан 2017 на първа позиция в дегустационната програма. Всъщност това чудене е абсолютно излишно, защото само от начина, по който Владимир Влъчков говори за сорта, почвата и реколтата, става ясно, че при този човек случайни неща (поне що се отнася до виното) няма как да има. За необиграния във винените дегустации впечатляваща е не толкова терминологията, която Владимир използва по отношение на винопроизводството, а интонацията, с която поднася цялата информация. Тя оставя усещането за абсолютно вдъхновение от виното като феномен и тотално благоговение пред природата на процесите, които превръщат гроздето в нещо повече от материя.

Истината е, че огромната част от присъстващите на тази винена вечер са посветени във всички тайни на виното. Публиката всъщност е световният винен елит: двама Master of Wine, един Master of Sommelier и членове на журито на най-големите международни конкурси. Абсолютно звездна селекция. И ако при други обстоятелства човек, незапознат с тънкостите на дегустацията, би се почувствал едва ли не смазан от мощта на това колективно знание за виното, побрано в една малка зала, то в случая опитът за по-непринудено прекарване на присъстващите тотално успява да вкара необходимата свежест в събитието. 

Много помага и ако попаднеш на една и съща маса с Елена Нейкова от Еносиасти (блог за вино, винена култура и лайфстайл). При нея минават всякакви интерпретации в старанието да се скалъпи сполучливо обяснение защо Шардонето не ти харесва толкова, колкото Совиньон блана, например. Разбира се, че гледа леко скептично на тези нескопосани обяснения, но изслушва внимателно и после дава рационално обяснение защо един сорт допада на едни хора, друг – на други, какви са спецификите на конкретната реколта, какви са бъчвите, в които отлежава шардонето, как това влияе на “масата” му и т.н. А и когато попита заговорнически “Розето как е?” и се окаже, че неопитното небце също е останало във възторг – точно като нейното, радостта на винения новобранец е наистина голяма.

Такъв род събития са изключително ценни заради възможността за смислени познанства и това трябва да се отбележи сред плюсовете на вечерта. Да направиш добър подбор и да прецениш точно кого да поканиш, на фона на възможността просто да поканиш “всеки, който е някой” на “ядене и пиене”, изисква доста старание и усилия.

Междувременно, розето Face-to-Face (прекрасно вино със Златен ритон от Винария 2018 и сребърен медал на Mundus vini 2018) е предало щафетата на екзотичния New Bloom Регент, който се отглежда само в масивите на New Bloom Winery.

Преходът към вечерята прави естественото пенливото шардоне, реколта 2015, чиито балончета успяват да внесат още малко лекота в общуването, а тя в течение на следващите два-три часа ще помогне на генералното заключение, че вечерта абсолютно си е заслужавала.

Усещането в края ѝ е точно каквото е и усещането след последната хапка от десерта – искаш още. И този “глад” трябва да се поддържа, защото “ситостта” само притъпява сетивата. А те са най-необходими, когато говорим за вино и истински приятно прекарване. 

Боряна Телбис