80% от новите обекти в списъка на ЮНЕСКО са на два континента

34 нови обекта станаха част от списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Само два пъти в 43-годишната история на програмата броят им е бил по-голям и докато това не е прецедент, то точно обратното важи за начина, по който обектите бяха добавени към списъка.

Миналата година заседанието на Комитета за световното наследство бе отменен заради пандемията, с което вместо да прокара всички номинации напред с една година, сега органът разгледа номинациите за 2020 г. и за 2021 г. по време на онлайн среща, предаде CNBC.

Близо 40 географски и исторически забележителности преминаха през оценка, която да установи тяхната „изключителна универсална стойност“. От тях 34 бяха приети, като над 80% се намират на два континента – Азия и Европа.

В Европа

Близо половината от новите обекти, отбелязани като световно наследство, са в Европа. През 2021 г. 11 градове в 7 държави на континента влизат в списъка. Сред тях са Виши във Франция, Баден Баден в Германия и Спа в Белгия.

Според ЮНЕСКО тези градове отдават почит на европейската спа култура, която възниква през ранните години на 18-и век, когато натуралната минерална вода започва да се извлича за практическа, терапевтична и рекреационна употреба.

Друг от 16-те европейски обекти е „Матилденхое Дармщат“, бивша колония на артистите в германския град Дармщат, която е основана през 1897 г. и включва 23 елемента, сред които руска православна църква, градини, 13 къщи и ателиета, създадени за художници и изложби.

[[{"fid":"379450","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"1":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":3801,"width":5701,"class":"media-element file-default","data-delta":"1"}}]]

„Матилденхое Дармщат“ /Shutterstock

В Азия

Повече от една трета от новите места в списъка са в Азия, като от тях две се намират в Индия. Храмът „Рамапа“ в щата Телангана е строен в продължение на над 40 години през 13-и век. Той включва издълбани стени и колони и е познат с тухлите си, за които се казва, че са толкова леки, че могат да плуват по вода.

[[{"fid":"379451","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"2":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":4016,"width":6016,"class":"media-element file-default","data-delta":"2"}}]]

Храмът „Рамапа“ /Shutterstock

Транс-иранската жп линия също попада в списъка. Тя свързва Каспийско море с Персийския залив, а живописните гледки включват 4 различни обекти – планински вериги, хълмове, гори и равнини. Изграждането ѝ приключва през 1938 година. Според ЮНЕСКО трасето с дължина 1394 км изисква изграждането на 360 моста и 224 тунела. Железницата изиграва важна икономическа роля в политическото, културното и икономическото развитие на Иран и се превръща в символ за развитието и модернизма в страната.

В Южна Америка

Мумиите Чинчоро са най-старите целенасочено запазени човешки останки в света. Те са на над 7 хил. години и предхождат по-известните си египетски „колеги“ с две хилядолетия. До момента археолозите са открили над 300 мумии, свързани с Чинчоро. За разлика от традициите в Египет, където съхраняването на тялото е било привилегия на фараони и аристократи, хората, подражаващи на културата на Чинчоро, запазват останки на тела от целия социален спектър.

В Африка

Джамиите в судански стил на Кот д‘Ивоар са един от двата обекта на континента, влезли в списъка на ЮНЕСКО тази година.

Отличителният им архитектурен стил отдава почит на транссахарската търговия, която разширява ислямската култура на континента. В строежа се използват традиционни африкански материали, което представлява сливане на две култури, продължаващо от началото на търговията между тях през 17-и век.

Северна Америка

Нито едно ново място от Северна Америка няма в списъците със световното наследство за 2020 и 2021 година.

Комитетът за световното наследство обаче разшири границите на един по-рано вписан северноамерикански обект – манастирите на Попокатепетъл в Мексико. Двете локации от 16-и век, построени близо до вулкана Попокатепетъл, са вписани през 1994 г., като прекроените линии сега включват и трети манастир.

[[{"fid":"379453","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"3":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":4000,"width":6000,"class":"media-element file-default","data-delta":"3"}}]]

Манастир на фона на Попокатепетъл /Shutterstock

Локации от Австралия и Антарктика също не са включени. Общият брой на местата в списъка на ЮНЕСКО вече е 1154, като малко над 50 от тях са обявени за застрашени – това обичайно е първата стъпка, предприемана в процеса по отнемане на статута на едно място. Сред тях са старият град на Йерусалим и Национален парк „Евърглейдс“ в САЩ.