Байдън, Меркел, Токио и Космосът: Събитията на 2021 г.

Нови и отиващи си държавни лидери, дълго чакани спортни съревнования, сривове и постижения, в някои от случаите буквално в извънземни измерения – нищо от това не липсваше през 2021-ва. Годината си отива, но събитията, преминали под нейния знак, ще бъдат запомнени. Всички те преминаха в контекста на коронавирусна пандемия и задаващите се оптимистични прогнози за нейното затихване в резултат на ваксинацията срещу COVID-19, стартирала преди повече от година.

В следващите редове обобщаваме най-важните теми от света, белязали последните 12 месеца.

Януари: Привърженици на Тръмп влязоха в Конгреса, а Байдън встъпи в длъжност

Февруари: Навални се върна в Русия и влезе в затвора

Март: Блокадата на Суецкия канал

Април: Исторически събития в атмосферата на Марс

Май: Хакерската атака срещу Colonial Pipeline

Юни: Льовен, Андершон и бюджетът на Швеция

Юли: Евро 2020 и Олимпиадата

Август: Напускането на Кабул

Септември: Туристи в орбитата на Земята

Октомври: Досиетата „Пандора“

Ноември: Ситуацията на изток

Декември: Краят на ерата Меркел

Януари: Привърженици на Тръмп влязоха в Конгреса, а Байдън встъпи в длъжност

„Знам, че всички тук скоро ще тръгнат към сградата на Капитолия, за да се чуят мирно и патриотично вашите гласове.“ Това казва бившият американски президент Доналд Тръмп по обяд на 6 януари в едночасова реч в Елипсата, паркът, разположен близо до Белия дом.

Насъбралата се тълпа наистина поема към Капитолия, но действията ѝ по-късно ще бъдат определени повече като размирици, отколкото като мирен акт в подкрепа на Тръмп.

В това време Конгресът на САЩ се готви официално да потвърди победата на демократа Джо Байдън от президентските избори. Това обаче не се случва, защото конгресмените и сенаторите са евакуирани, а в сградата влизат стотици граждани, рушащи всичко по пътя си. На стола в кабинет на председателя на Камарата на представителите, Нанси Пелоси, сяда протестиращ, а в залата на Сената, където минути по-рано е бил вицепрезидентът Майкъл Пенс, влиза мъж, облечен в животински кожи. Името му е Джейкъб Чансли, но е по-известен като Джейк Анджели, ключова фигура от крайнодясната група QAnon, чието съществуване се основава на конспиративна теория, припознаваща Тръмп като „спасител“.

[[{"fid":"386213","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"1":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":533,"width":800,"class":"media-element file-default","data-delta":"1"}}]]

Пристигането на поддръжниците на Тръмп пред сградата на Конгреса на САЩ. /Getty Images

Десетки бяха ранени, а петима загинаха по време на и в часовете след инцидента, включително един полицай, както и жена ветеран от военновъздушните сили, която била сред подкрепящите Тръмп.

С това се оказа, че изходът от изборите в САЩ от ноември 2020 г. преследва страната и в началото на новата година, след като бившият президент дълго говори за изборни измами. В контраст на твърденията му през нощта на 6 срещу 7 януари вицепрезидентът Пенс обяви победата на Байдън, след като приключи броенето на гласовете от Избирателната колегия на САЩ.

На 20 януари новият президент и неговият заместник, Камала Харис, официално встъпиха в длъжност.

[[{"fid":"386214","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"2":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":534,"width":800,"class":"media-element file-default","data-delta":"2"}}]]

Моментът, в който Джо Байдън полага клетва по време на церемонията за встъпването му в длъжност. /Getty Images

Февруари: Навални се върна в Русия и влезе в затвора

След неколкомесечно възстановяване в Германия през януари Алексей Навални се върна в Русия и беше арестуван още с пристигането си на летище „Шереметиево“. Това предизвика протести и арести на граждани, подкрепящи опозиционера. Масовото недоволство обаче не му помогна в съдебната зала.

През февруари той бе осъден на общо 3 години и 6 месеца затвор. Причината е, че нарушил пробация от стар съдебен процес за измама, след като напуснал страната през 2020 г., за да се лекува в Берлин след опит за отравяне. Той бе транспортиран в германската столица в безсъзнание. След допълнителни калкулации присъдата му намаля до около 2 години и половина.

[[{"fid":"386215","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"3":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":594,"width":800,"class":"media-element file-default","data-delta":"3"}}]]

Алексей Навални в съда през февруари. /Instagram

Случаят предизвика глобален отзвук – в съвместно изявление десетки държави призоваха Русия да освободи Навални, като определиха лишаването му от свобода за „незаконно“. Мъжът беше настанен в затворническа наказателна колония в град Покров.

Март: Блокадата на Суецкия канал

Големият контейнеровоз под панамски флаг „Евър Гивън“ предизвика огромно задръстване по една от най-важните търговски артерии в света. Суецкият канал остана блокиран, след като 400-метровият товарен кораб заседна в южния край на канала. От оператора Evergreen Marine Corp тогава обясниха, че инцидентът се дължи на „предполагаем порив на вятъра“. Над 100 големи контейнерни кораба, танкери с петрол и газ и плавателни съдове със зърно стояха в двата края на канала в дните след инцидента.

[[{"fid":"386217","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"5":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":533,"width":800,"class":"media-element file-default","data-delta":"5"}}]]

Заседналият кораб. /Getty Images

Изчисления на специализирания лондонски журнал Lloyd’s List показаха, че светът губи по 400 млн. долара на час заради блокадата. Близо седмица по-късно 200-метровият търговски път бе „отпушен“, но авариралият кораб остана в Голямото горчиво езеро на канала до месец юли, когато бе сключена сделка за компенсация между оператора на Суецкия канал и представители на „Евър Гивън“.

Корабът стигна до крайната си точка в Ротердам в края на юли, за да разтовари по-голямата част от превозваните контейнери. През август дори отново премина през Суецкия канал, но този път в компанията на конвой от 26 плавателни съда.

Април: Исторически събития в атмосферата на Марс

През годината на повърхността на Марс кацнаха космически апарати от няколко държави. Едно от най-забележителните събития, свързани с Червената планета, се случи през април, когато „Пърсивирънс“, роувърът на НАСА, успя да преобразува въглероден диоксид от атмосферата на Марс в чист кислород. През същия месец хеликоптерът „Индженюити“, който пристигна заедно с марсохода, осъществи първия в историята полет на небесно тяло, започнал и приключил извън пределите на Земята. Продължителността му беше около 30 секунди.

Няколко дена по-късно, по време на втория си полет, летателният апарат успя да заснеме и повърхността на Марс на височина от около 5 метра.

[[{"fid":"386218","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"6":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":593,"width":800,"class":"media-element file-default","data-delta":"6"}}]]

Снимка: НАСА

Китай приземи космически кораб на Червената планета за първи път в историята си през май. Китайската национална космическа администрация публикува и изображения от Марс, получени от изследователската сонда „Тянвън-1“.

Сондата „Амал“ на Обединените арабски емирства на свой ред успя да влезе в орбитата на планетата, за да изучава нейния климат най-малко две години.

Май: Хакерската атака срещу Colonial Pipeline

Работата на една от най-големите тръбопроводни мрежи в САЩ, управлявана от оператора Colonial Pipeline в щата Джорджия, бе нарушена в продължение на дни заради хакерска атака.

Ситуацията създаде хаос, тъй като започна масово презапасяване с гориво от бензиностанциите, а това доведе и до недостиг. Паническото зареждане продължи и след като Colonial Pipeline поднови доставките си. Мрежата транспортира около 45% от горивото, използвано по Източното крайбрежие на Щатите.

[[{"fid":"386216","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"4":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":533,"width":800,"class":"media-element file-default","data-delta":"4"}}]]

Резервоари на Colonial Pipeline в Уудбайн, щата Мериленд. /Getty Images

От ФБР обявиха, че за инцидента е отговорна хакерската група DarkSide, за която се смята, че е базирана в източните части на Европа. Русия отрече да има общо със случая. По-късно от групата, без да назовават директно хакването на Colonial Pipeline, поясниха, че са искали единствено да изкарат пари, а не да създават „проблеми за обществото“. Вестник „Ню Йорк Таймс“ съобщи, че Colonial Pipeline е изплатила на хакерите около 75 биткойна или близо 5 млн. долара за възстановяване на откраднати данни. Министерството на правосъдието на САЩ обяви през юни, че е успяло да изземе голяма част от платената криптовалута.

Юни: Льовен, Андершон и бюджетът на Швеция

В края на месеца Швеция пое курс към историческо събитие. Правителството на Стефан Льовен изгуби вот на недоверие в парламента с изтеглянето на подкрепата от Лявата партия за него. После парламентът гласува той да продължи да бъде премиер, с което Льовен се завърна, но обяви, че все още не е намерил мажоритарна подкрепа за бюджета на страната и че ще подаде оставка отново през есента, ако не успее да го направи дотогава.

[[{"fid":"386219","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"7":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":533,"width":800,"class":"media-element file-default","data-delta":"7"}}]]

Магдалена Андершон в шведска традиционна носия. /Getty Images

Така Льовен се оттегли през ноември, а мястото му бе заето от Магдалена Андершон, която стана първата жена министър-председател на Швеция. След разногласия около проектобюджета и часове след избора ѝ на поста обаче Андершон подаде оставка. После отново бе избрана за министър-председател, с което стана не само първата, но и втората жена, заемала този пост в историята на страната.

Юли: Евро 2020 и Олимпиадата

Две отложени, но много очаквани спортни събития се проведоха през лятото – Европейското първенство по футбол и Олимпийските игри, и двете с българско участие.

След 55-годишно чакане Англия достигна до голям финал в мъжкия футбол, но Италия разби мечтата ѝ да грабне трофея с победа на лондонския „Уембли“ на 11 юли. След равенство от 1-1, продължения и решаващо спасяване на дузпа от вратаря Джанлуиджи Донарума италианците прибраха титлата от Евро 2020 в Рим.

[[{"fid":"386220","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"8":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":533,"width":800,"class":"media-element file-default","data-delta":"8"}}]]

Италианският отбор ликува след победата. /Getty Images

В един от първите мачове от Евро 2020 обаче датският футболист Кристиан Ериксен внезапно се сгромоляса на стадион „Паркен“. Лекари хукват към терена в опит да спасят спортиста от сърдечен арест. По-късно той е хоспитализиран и идва в съзнание, но в първите решаващи минути на стадиона е и д-р Валентин Великов, един от двамата медицински служители на УЕФА на място. Съюзът на европейските футболни асоциации отличи с президентската си награда за 2021 г. всички доктори, отзовали се в спешния момент, включително и д-р Великов.

[[{"fid":"386222","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"9":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":533,"width":800,"class":"media-element file-default","data-delta":"9"}}]]

Д-р Великов (с костюма) на терена в момента на инцидента с Ериксен. /Getty Images

През юли стартираха Олимпийските игри в Токио, на които България бе представена от 42-ма спортисти. От тях 10 се завърнаха у нас с медали – злато спечелиха Ивет Горанова, Стойка Кръстева, ансамбълът по художествена гимнастика. Тайбе Юсеин и Евелина Николова взеха два бронза в борбата, а Антоанета Костадинова грабна сребро при спортната стрелба. Нейна снимка от момента на награждаването в Токио бе припозната от спортната редакция на „Би Би Си“ като една от най-впечатляващите през годината. На Параолимпиадата тази година участваха 4-ма българи. От тях двама – Християн Стоянов и Ружди Ружди, спечелиха за страната ни два сребърни медала, съответно в леката атлетика и в тласкането на гюле.

Август: Напускането на Кабул

Разтърсващи сцени на хаос и отчаяние бяха концентрирани в една точка на света – Кабул. Мнозина опитваха да напуснат страната от международното летище „Хамид Карзай“ в столицата на Афганистан след завземането на властта от талибаните в средата на месеца.

Държави евакуираха гражданите си и затваряха посолствата си, много от полетите бяха отменени. Сред самолетите, които все пак успяваха да излетят, предимно военни, се струпваха тълпи от хора. Някои опитваха да се задържат за фюзелажа на летателни апарати, за да отпътуват с тях. Около седмица по-късно „Ислямска държава“ атакува летището и десетки загинаха. САЩ отвърнаха с нападение с дрон, при което загинаха 10 цивилни.

[[{"fid":"386224","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"10":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":600,"width":800,"class":"media-element file-default","data-delta":"10"}}]]

Летището в Кабул през август. /Getty Images

Евакуация течеше до 31 август, когато бе крайният срок за изтегляне на американските военни части от Афганистан според сключеното през 2020 г. споразумение в Доха между Афганистан и САЩ.

След като пое властта, ислямистката групировка формира собствено правителство. Един от основателите на движението – Мохамед Ахунд, бе избран за премиер. Министър на вътрешните работи стана Сираджудин Хакани, който е сред най-издирваните мъже от американското ФБР.

Септември: Туристи в орбитата на Земята

За първи път космически екипаж, съставен само от цивилни, пътува в орбитата на Земята. В средата септември SpaceX изпрати Крис Семброски, Хейли Арсено, д-р Сиан Проктор и предприемача Джаред Айзъкман в Космоса с капсулата „Дракон“.

[[{"fid":"386225","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"11":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":826,"width":800,"class":"media-element file-default","data-delta":"11"}}]]

Екипажът на Inspiration4. /SpaceX

За старта на мисията бе използвана площадка 39A – мястото, от което НАСА изстрелва първите хора към Луната преди повече от половин век. Пътешествениците се подготвяха в продължение на пет месеца, а пътуването им завърши по план три дена по-късно с приводняване в Атлантическия океан.

През юли на борда на собствените си космически кораби се качиха основателите на Blue Origin и Virgin Galactic – предприемачите Джеф Безос и Ричард Брансън, които са и сред основните конкуренти на Илън Мъск и SpaceX в космическия туризъм. Безос и Брансън, както и останалите членове на екипажите им, изпитаха нулева гравитация в продължение на няколко минути, преди да се върнат обратно на Земята.

Октомври: Досиетата „Пандора“

Десетки имена, включително на бизнесмени, банкери, политици и бивши европейски ръководители, попаднаха в обширно разследване на Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ), в което са разгледани близо 3 терабайта информация за хора, използващи т.нар. „данъчни райове“, за да купуват имоти и да укриват активи, като според ICIJ много от тях избягват данъци.

Досиетата „Пандора“, в които участват над 600 журналисти, уличиха редица публични личности, сред които са и бившият чешки премиер Андрей Бабиш, президентът на Кипър Никос Анастасиадис бившият британски министър-председател Тони Блеър, президентът на Черна гора Мило Джуканович, певицата Шакира и супермоделът Клаудия Шифър.

Разкритите български имена от документите са тези на бизнесмена и депутат от ДПС Делян Пеевски, както и на бившия специален пратеник на ООН по мирните въпроси в Близкия изток Николай Младенов.

По-рано през годината в друго мащабно разследване на 17 медийни организации бе разкрито, че софтуерът Pegasus, разработван от израелската фирма NSO Group, е бил използван от нейни клиенти за следене на популярни дипломати, дисиденти, журналисти, политици и защитници на гражданските права чрез внедряване на софтуер на мобилните им телефони.

Ноември: Ситуацията на изток

Редица изявления от Русия, САЩ и НАТО засилиха напрежението между двете държави и военния алианс. Поводът е разполагането на военни части от страна на Русия по границата с Украйна и опасенията на Запада от евентуална инвазия в бившата съветска страна.

В няколко отделни изявления украинският президент съобщи няколко ключови момента около казуса – по думите му близо 100 хил. руски военни са били ситуирани близо до границата с Украйна, американски военни служители също споделиха подобни твърдения. Заговори се и за възможна инвазия от страна на Русия през идния януари. НАТО вече обяви, че застава на страната на Украйна след струпването на военни в пограничните райони.

[[{"fid":"386231","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"12":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":3471,"width":5206,"class":"media-element file-default","data-delta":"12"}}]]

От ляво надясно: Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън, президентите Джо Байдън и Владимир Путин и руският външен министър Сергей Лавров на среща в Женева през юни. /Getty Images

В края на ноември украинският президент Володимир Зеленски съобщи и за разкрит заговор за опит за преврат, който щял да бъде извършен в страната му.

През декември президентът Владимир Путин предупреди, че Русия ще действа, ако „червените ѝ линии“, свързани с Украйна, бъдат преминати от НАТО, а Москва разглежда разполагането на офанзивни ракети в Украйна като сигнал за действие. Проведоха се и няколко разговора между представители на Русия и САЩ по темата, включително президентите Путин и Джо Байдън. Предстои да стане ясен ефектът от тези разговори.

Декември: Краят на ерата Меркел

Прощален парад в началото на месеца официално беляза края на управлението на канцлера Ангела Меркел в Германия. След 16 години начело на най-голямата европейска икономика тя се оттегли от политиката, но остана като служебен канцлер до гласуването за нейния наследник.

[[{"fid":"386232","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"13":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":4967,"width":7551,"class":"media-element file-default","data-delta":"13"}}]]

Ангела Меркел предаде канцлерския пост на Олаф Шолц на 8 декември. /Getty Images

Олаф Шолц положи клетва на 8 декември, след като получи подкрепата на долната камара на парламента. Ден по-рано социалдемократите, както и лидерите на „Зелените“ и Свободната демократическа партия, подписаха коалиционно споразумение за съвместно управление на Германия.

На изборите през септември именно Германската социалдемократическа партия, която издигна вицеканцлера и финансов министър Шолц за свой кандидат за канцлер, задмина Християндемократическия съюз на Меркел с разлика от около 1% в гласовете.

Габриела Беличовска