България се изкачва с 14 позиции в Глобалния доклад за щастието на ООН

България се изкачва с 14 позиции в Глобалния доклад за щастието на ООН

България е сред страните, чиито жители значително повишават усещането си, че живеят щастливо. Това показва Глобалният доклад за щастието (World Happiness Report), който се публикува ежегодно от 2012 г. насам от Мрежата за решения за устойчиво развитие на ООН.

За 2020 г. страната ни е с резултат от 5,598 и е класирана на 56-то място в света, докато за периода 2017 г. – 2019 г. е била на 70-то място с резултат 5,102.

България е сред 10-те страни с най-голямо повишение на усещането за щастлив живот на жителите. Ние се нареждаме на 9-та позиция, като останалите държави в тази 10-ка, подредени според повишението на този показател са Замбия, Хърватия, Нигерия, Украйна, Киргизстан, Индия, Китай, Монголия и Албания.

За двегодишния период 2018-2020 г. обаче оставаме на 88-ма позиция по щастие от общо 149 държави и територии, обхванати от проучването.

Финландия отново – за 4-ти пореден път - е най-щастливата страна на света.

След Финландия в списъка на най-щастливите нации са подредени Исландия, Дания, Швейцария и Нидерландия. През 2020 г. САЩ се изкачват от 18 на 14 място в класацията. Сред страните с най-голямо покачване в класацията са още Германия, която от 17 сега е на 7-мо място и особено Хърватия, която се изкачва от 79-то на 23-то място.

Резултатите: Тази година докладът се фокусира над ефектите от COVID-19 над усещането за щастие и доколко усилията на страните по света да минимизират броя на жертвите дадоха различни резултати, както и как компаниите и обществата се справиха с новите условия на изолираност.

Използвани са данни от социологически проучвания, извършени от Gallup между 2018 и 2020 г. Освен това се вземат предвид данни за ръст на икономиката, продължителност на живота, благотворителност, социални програми, свобода и нива на корупцията. Има разлика в начина на провеждане на проучванията, защото много от интервютата не са били на живо, както обичайно поради мерките срещу разпространението на коронавируса.

Анализът показва около 4% ръст на общия брой смъртни случаи по света през 2020 г., като това увеличение е било по-осезаемо в Европа и Америките, отколкото в Азия, Австралия и Африка.

Отчетен е около 10% ръст в броя хора, които казват, че скоро са изпитвали тъга или притеснения.

Уроците от Азия: Данните решават един от най-големите спорове за 2020 г. – трябва ли да се жертва икономиката, за да се спасят човешки животи. Оказва се, че страните, в които има най-голям спад на икономиката, са и страните с най-голям ръст на смъртността. Заключението е, че успехът идва с резки и категорични противоепидемични мерки когато броят на заразените се увеличава. Според анализа азиатските страни са се справили много по-успешно от западния свят с вируса заради по-стриктните първоначални мерки, както и заради много по-високата дисциплинираност от страна на гражданите в спазването им. В същото време културата на индивидуализма, както липсата на научни познания и съответно склонността да се вярва на фалшиви новини назапад е довела до много по-голямо разпространение на вируса.

Доверието: Едни от водещите причини хората да се чувстват щастливи е усещането за доверие. „Да знаеш, че загубеният ти портфейл ще бъде върнат от полицай или просто от друг гражданин е по-важно за хората, отколкото постоянния им доход“, е едно от заключенията на доклада тази година.

Другото е че разликата в доходите на населението се възприема за обратнопропорционален измерител на обществено доверие – където тя е по-голяма доверието е по-ниско. Също така авторите отчитат, че колкото по-голяма е тази разлика, толкова повече растат смъртните случаи – в Мексико например нивото на смъртност е с 20% повече в сравнение с това в Дания.  

„Данните ни не показват осезаемо понижение в усещането за благоденствие у хората, на база личните оценки на анкетираните. Възможно обяснение за това е, че хората възприемат COVID като обща външна заплаха, която засилва солидарността в обществата“, коментира един от авторите на доклада Джон Хелиуел, професор в Университета Колумбия в САЩ.

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ