Брюксел вече посочва рисковете пред страните от Еврозоната

Страните от Еврозоната продължават да се борят, за да избегнат колапса на икономиките си, но Брюксел вече посочва рисковете, които са на хоризонта: по-голям публичен и частен дълг, край на увеличаването на заплатите и социална криза, която все още не е настъпила в своята пълнота, отбелязва испанският национален ежедневник El Pais. 

Сред страните, най-застрашени от тези дисбаланси, е Испания, към която Комисията отново отправи призив за "силен ангажимент за реформи". "Вървим в правилната посока, но все още трябва да работим заедно през следващите седмици", заяви комисарят Паоло Джентилони след представянето на испанския план от вицепрезидента Надя Калвиньо в Еврогрупата.

Европа започва годината след активиране на ключовия лост за възстановяване. Без внедряването на ваксината няма да бъде възможно преструктурирането на сектори като туризма или транспорта. Началото обаче е белязано и от това, че Централна Европа се бори да се измъкне от тежката втора вълна на коронавируса, а южната част от континента се опитва да сведе до минимум третия цикъл от инфекции. Скоростта на икономическо възстановяване ще зависи от тези две променливи - ефикасността на ваксината и интензивността на новите случаи на заразяване. Има и трета променлива: планове за възстановяване, които ще инжектират до 800 милиарда евро в европейската икономика, отбелязва изданието, цитирано от Агенция "Фокус".

Брюксел се надява, че тези планове ще служат не само за възобновяване на дейността, но и за коригиране на дисбалансите, които според техническа бележка от Европейската комисия се "влошават" от пандемията, което дори може да доведе до нови рискове.

Документът, обсъждан от министрите от Еврозоната, изброява всички тези рискове: публичният дълг ще расте поради мерките за защита на икономиката, докато компаниите и домакинствата биха могли да изпълнят своите задължения, но пандемията ще ги остави неактивни; увеличаването на заплатите и производителността ще приключи; цените на жилищата ще паднат и банките отново може да се окажат в беда.

"Шокът от COVID-19 изглежда изостря съществуващите дисбаланси в Еврозоната", се подчертава в документа, обсъден от министрите. А прогнозите са по-лоши за Испания, Франция или Италия: пандемията само ще подчертае съществуващите модели по отношение на публичния дълг и дори различията между партньорите. Фалитите на компаниите или безработицата, големият проблем в страни като Испания, остават неизвестна величина.

Комисията вижда в т.нар. "планове за възстановяване и устойчивост" рецептата за справяне с тези "структурни слабости". С реформи, но този път и чрез защита на публичните инвестици.