Глобалното затопляне ще унищожи икономиките на развиващите се страни

БВП на 65-те най-уязвими държави ще намалее средно с 20% до 2050 г. и с 64% до 2100 г., ако светът се затопли с 2,9 градуса по Целзий. Това показват данните от доклад, публикуван в понеделник по време на преговорите за климата COP26 в Глазгоу, предава АФП. 

Дори ако глобалното покачване на температурата бъде ограничено до 1,5 градуса по Целзий, което е в съответствие с най-амбициозната цел на Парижкото споразумение, същите страни ще понесат удар по БВП от 13% до 2050 г. и 33% до края на века, се казва в проучването, поръчано от Christian Aid.

Към днешна дата средната температура на повърхността на Земята се е повишила с 1,1 градуса по Целзий в сравнение с нивата от края на XIX век. Констатациите на Christian Aid показват, че повече от една трета от държавите по света спешно се нуждаят от помощ за изграждане на устойчивост, за да могат икономиките им да устоят на настъплението на горещините, сушите, наводненията и бурите, които стават все по-интензивни и смъртоносни поради глобалното затопляне, предава агенцията, цитирана от БГНЕС. 

"Способността на страните от Глобалния юг да се развиват устойчиво е сериозно застрашена. Политическият избор, който правим сега, е от решаващо значение за предотвратяване на по-нататъшни щети", казва водещият автор Марина Андриевич от Хумболтовия университет в Берлин.

Осем от десетте най-засегнати държави са в Африка, а две - в Южна Америка. Всичките 10 страни са изправени пред щети върху БВП в размер на повече от 70 % до 2100 г. при сегашната траектория на политиката за климата и 40 % дори ако глобалното затопляне бъде ограничено до 1,5 °C. Страната, която е изправена пред най-сериозните загуби на БВП, е Судан, който през септември безпомощно преживя проливни дъждове и внезапни наводнения, засегнали повече от 300 000 души.

До 2050 г. БВП на страната ще намалее с 32%, а до 2100 г. - с 84%, в сравнение с положението, в което би се намирала, ако нямаше климатични промени. Страните, обхванати от доклада, съставляват два ключови преговорни блока на преговорите на ООН за климата, които продължават до петък: Най-слабо развитите страни (НСРС) и Алиансът на малките островни държави (АМОД).

Малките островни държави са особено уязвими от бурите, които се влошават от покачването на морската вода. В проучването не са взети предвид мерките за адаптиране, които потенциално биха могли да намалят част от щетите. Досега богатите правителства отделят само скромни суми, за да помогнат на бедните страни да се адаптират към климатичните въздействия.

"Африка е допринесла най-малко за изменението на климата, но този доклад показва, че тя ще бъде изправена пред най-тежките последици. Това е дълбоко несправедливо", каза Мохамед Адоу, директор на базирания в Найроби мозъчен тръст за климата и енергетиката Power Shift Africa.