Година по-късно: Две трети от франзуците смятат, че протестът на "жълтите жилетки" е оправдан

Година след появата на "жълтите жилетки" във Франция двама от всеки трима французи смятат, че протестът им е оправдан, пише френският в. "Фигаро", цитиран от БТА.

Социалното движение, протестиращо срещу социалната и данъчната политика на правителството, ще отбележи в събота първата си годишнина. Французите продължават да го подкрепят, сочат данни от анкета на центъра Одокса и компанията Дентсу консалтинг, цитирани в материала.

Шейсет и девет на сто от участниците намират протеста на "жълтите жилетки" за "по-скоро" или "напълно" оправдан и само за 13 процента той е съвсем неуместен. В общи линии французите смятат, че движението им е от полза. Петдесет и осем на сто от запитаните заявяват, че проявите на "жълтите жилетки" са били "по-скоро нещо добро" за "хора като тях". Още по-голям е делът на тези отговори при анкетираните със средно образование - 60 на сто, или с по-ниско - 63 процента.

Повечето французи одобряват движението, но според мнозина - 64 процента, президентът Еманюел Макрон и правителството "недостатъчно" са се съобразявали с него. Разделени са впрочем мненията за темпото, с което властите реагират на протестните искания. Трийсет и шест на сто биха желали Макрон и кабинетът "да ускорят ритъма" на социалните и икономическите мерки, но също толкова предпочитат известно "забавяне". А 28 процента одобряват сегашното темпо.

За една година "жилетките" видимо "издишаха", но не се стопиха и се преместиха от улиците в местната политика", резюмира наблюденията си руският "Известия".

Започнало със спонтанни протести срещу поскъпването на горивата, движението скоро се превърна в обща стачка срещу политиката на френските власти като цяло. А в момента вече е гражданско движение със социално ориентиран дневен ред. За година "жълтите жилетки" успяха да принудят кабинета да намали данъците, но борбата за социална справедливост, в която целта далеч невинаги оправдаваше средствата, причини щети за милиони на френската икономика, а туристическият отрасъл изгуби стотици хиляди туристи, пише вестникът.

"Жилетките" не се сдобиха с ореола на благородни борци за социално равенство. Действията им на практика веднага прераснаха в безредици, сблъсъци с полицията и вандалски прояви (сред първите "жертви" бе Триумфалната арка в Париж). Месеци наред шокиращите новини от Франция държаха в напрежение кажи-речи половината човечество - препречени автомагистрали, изпочупени витрини на магазини и кафета край централните парижки улици, напомня изданието, но хвърля вината за "погромите" главно върху анархисти, присъединили се към протеста.

По данни на френския национален център за мониторинг на престъпността от ноември м. г. са били ранени почти 11 000 френски полицаи и жандармеристи, а 25 души са били убити, изпълнявайки своя дълг. Далеч не всички случаи имат връзка с безредиците около "жилетките", но именно тези протести опънаха до крайност нервите на полицаите и те отвръщаха предсказуемо твърдо. "За година 23 протестиращи изгубиха зрението си, улучени с гумени куршуми в очите, петима останаха без китки на ръцете, а броят на ранените надхвърли няколко хиляди", отбелязва "Известия".

Според Френската федерация на застрахователите само през първите четири месеца исковете за обезщетения, свързани със съботните протести в страната, са достигнали 170 милиона евро. И то още преди мащабния погром на авеню "Шанз Елизе" през март, когато бяха разграбени над 90 магазина, включително луксозни бутици на световни марки, посочва всекидневникът.

По данни на френския национален статистически институт акциите на "жълтите жилетки" миналия декември са забавили ръста на БВП на страната за тримесечието с 0,1 на сто.

Конфронтацията между власт и общество във Франция не е изчезнала, но е придобила такъв характер, че сега с нея "могат да се справят и двете страни", коментира британският експерт по най-нова френска история Пол Смит от университета в Нотингам.

Това обаче поставя днес в центъра на френските политически дебати имиграцията, светската държава и "сблъсъка между цивилизациите", което за жалост е добре дошло по-скоро за крайната десница, предупреждава аналитикът.