И Германия вече се тревожи за риска от изпадане в бедност

Статистиката показва, че проблемът с бедността в Германия се е задълбочил, пише левичарското германско списание Der Spiegel. В същото време пандемията от коронавирус заплашва да изостри още повече ситуацията за гражданите с ниски доходи. 

Дълго време, от началото на 90-те години на миналия век, страната се разраства и в резултат съществено се е увеличила разликата между богатите и бедните. След това различията леко намаляха: през 2018 г. почти всеки шести (15,8%) беше в групата, приближаваща се до линията на бедността. В края на 90-те години този брой е бил почти 11%. Преди всичко, обаче, се е променила структурата на бедността, пише вестникът, цитиран от Агенция "Фокус". 

„Виждаме, че семействата, които веднъж са паднали под прага на бедността, все повече остават под прага на бедността“, казва Филип Вочак, изследовател в Центъра за социални изследвания в Берлин, WZB, един от авторите на германския доклад за социално осигуряване за 2021 г. 

Сред хората, които са живели в относителна бедност през 2018 г., 88% вече са паднали под прага на бедността поне веднъж през последните четири години. По това време приблизително 44% от тях живеят постоянно в бедност. Както отбелязва немското списание, бедността е относително понятие.

Официално рискът от бедност в Германия се разглежда, когато нетният доход на семейството е под 60% от средните доходи. През 2018 г. тази цифра беше около 1040 евро на месец за еднолични семейства и 1352 евро за един родител с дете. Съответният доклад е съставен от Центъра за социални изследвания в Берлин, Федералната служба за статистика и Федералния институт за изследване на населението на всеки две години от 1983 г. насам. Той е съставен и от група специалисти по социология и икономика от Германския институт за икономически изследвания.

Докладът показва мащабна снимка на обществото като цяло, но също така и субективните нагласи, нагласи и ценности на гражданите. Той съчетава официалната статистика с резултатите от социалните изследвания. Най-висок риск от бедност има сред самотните майки и бащи - 41%. Той е висок и за хората със свидетелство за завършено училище и без допълнително професионално образование (35%) и за мигрантите от първо поколение (29%). Повишен риск от бедност се отбелязва в слаборазвитите западни региони и дори 30 години след обединението на страната, в Източна Германия.
В допълнение, нараства усещането за неравенство в доходите сред населението, подчертава Der Spiegel.

Само половината от гражданите вярват, че заплатата, която получават, съответства на техните умения. Почти 75% от западногерманците сега са на мнение, че държавата трябва да предприеме мерки за намаляване на разликата в доходите. През 2002 г. помалко от половината граждани в бивша Западна Германия са на това мнение. В земите на бивша Източна Германия тази позиция сега се споделя от около 80%. 

Данните от доклада се фокусират върху актуални проблеми. През 2016 г. това беше миграция и изтичане на население, през 2018 г. - условията на живот на децата в Германия. Коронавирусът последва тази година. Резултатите обхващат основно ситуацията от първото спиране до лятото на 2020 г. В тази първа фаза на пандемията, групите с по-високи доходи са по-склонни да претърпят спад.

За жертвите с ниски доходи обаче финансовите последици са станали по-тежки. Според проучвания 17% от обучените и необучени служители и почти 14% от обикновените служители казват, че са изправени пред финансови затруднения или риск да ги изпитат и вярват, че това може да се случи през следващите 12 месеца. Сред квалифицирани специалисти и служители този проблем засегна само 9%. Най-силно засегнати са самотните бащи и майки (25%) и самостоятелно заетите лица (20%). Оказа се също така, че мигрантите (15%) изпитват финансови затруднения почти два пъти по-често от хората без миграционен произход (8%). 

Освен това служителите в групата с най-ниски доходи по време на първата блокировка са по-склонни да бъдат безработни или освободени от работа, но в същото време е по-малко вероятно да имат възможност да продължат професионалните си дейности от вкъщи, дистанционно, подчертава Der Spiegel.