Кристалина Георгиева: Международната общност трябва да направи повече за справяне с COVID-кризата

Международната общност трябва да направи повече за справяне с икономическите последици от кризата с COVID-19. Това заяви управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева по време на среща на върха за Африка, организирана от в. "Файненшъл таймс".

Тази седмица се провеждат годишните срещи на Световната банка и МВФ, като най-наболялата тема в момента е подкрепата за най-тежко засегнатите страни от пандемията от коронавирус.

„Ще продължим да оказваме натиск да се прави повече“, коментира Георгиева, като призова Световната банка да ускори даването на заеми на развиващите се африкански страни.

„Бих помолила също така за още грантове за африканските страни. Световната банка има капацитет за предоставяне на грантове. Може би можете да направите дори повече . . . двустранните донори също могат да направят повече в това отношение.", заяви тя.

Миналата седмица Георгиева заяви, че МВФ е осигурила 26 млрд. долара помощ за африканските страни от началото на кризата. Пандемията, срива на цените на стоките и нашествието на милиони пустинни скакалци предизвикаха изключително тежка криза в Африка, като повече от 43 млн. души на континента са под риск да изпаднат в крайна бедност, сочат данни на Световната банка. До момента в африканските страни са регистрирани над 1 млн. случая на коронавирус и около 23 хил. починали от инфекцията.

Георгиева също така заяви, че МВФ полага усилия, за да прехвърли повече от специалните си права на тираж (СПТ) към страни, които имат най-голяма нужда от спешна подкрепа СПТ, базирани на долари, евро, йени, британски лири и юани, са официалната парична единица на МВФ. Държавите членки имат квоти, пропорционални на дяловете им във фонда.

По думите й пакетите с икономически стимули за преодоляване на негативните последствия от COVID-кризата трябва да бъдат насочени към инвестиции в екологични проекти.

 "Климатичните промени са сериозна заплаха за глобалния икономически растеж", предупреди тя. Зелените анти-Covid инвестиции биха увеличили брутния вътрешен продукт на държавите средно с 0,7% през първите 15 години икономическо възстановяване.