Банкерите от ЕС се готвят за разочароваща реформа на правилата за капиталовите буфери

Банковите ръководители в Европейския съюз се готвят да бъдат разочаровани, когато длъжностни лица представят предложения за намаляване на бюрокрацията през следващите седмици, тъй като прогнозират, че мерките ще бъдат далеч от типа дерегулация, която се провежда в САЩ, пише Bloomberg.

Работна група от висши служители на еврозоната ще представи на Европейската централна банка предложения за банкови капиталови буфери и други мерки за ефективност преди края на годината. Констатациите вероятно ще бъдат ключов принос за Европейската комисия, докато тя подготвя основен доклад за банковия сектор на ЕС, който ще бъде публикуван през 2026 г.

Фактът, че регулаторите са по-фокусирани върху повишаване на ефективността на капиталовите буфери, отколкото върху тяхното намаляване, означава, че резултатът от планираните промени в ЕС ще бъде до голяма степен козметичен, казват банкери и лобисти, запознати с преговорите.

Кредиторите в региона твърдят, че са в неизгодно положение спрямо конкурентите си от Уолстрийт на фона на потенциално намаляване на капиталовите изисквания при администрацията на Тръмп. Промените в ЕС вероятно ще бъдат само „неутрални“ или дори отрицателни за банките, според консултантската компания Alvarez & Marsal.

„Тази програма не може да се ограничава само до административно опростяване, както изглежда е случаят днес“, каза в скорошно интервю Никола Намиас, главен изпълнителен директор на френския кредитор BPCE SA. „Тя трябва да подобри капацитета за финансиране на Европа, защото сега се нуждаем от финансов суверенитет повече от всякога.“

Bloomberg съобщи, че германско предложение в рамките на работната група за радикално рационализиране на това, което е известно като капиталов стек – поредицата от буфери, определени от различните регулатори на кредитора – се е оказало спорно сред централните банкери. Някои френски фирми са загрижени, че това може да повиши техните изисквания за собствен капитал, тъй като те използват дълбоко подчинени облигации, които биха се отчитали само към различен пакет финансови резерви.

По-нататъшното увеличаване на капиталовите изисквания „би могло да неутрализира финансирането на европейската икономика“, каза Намиас.

По-малките кредитори

Заместник председателят на ЕЦБ Луис де Гиндос, който ръководи работната група, вече е заявил, че мерките ще бъдат неутрални за общите капиталови нива на банките.

 Длъжностните лица също така ще предложат намаляване на тежестта, пред която са изправени банките от докладването на данни на различни органи, каза той.

Няколко ръководители на големи европейски банки заявиха пред Bloomberg, че очакват усилията за опростяване да са от полза предимно за по-малките и по-малко сложни кредитори.

„Имаме ниски очаквания за осезаем резултат“ от работната група, написаха анализатори на Keefe, Bruyette & Woods, включително Андрю Стимпсън в Лондон, в доклад от 14 ноември. Анализаторите „все още очакват ползите от дерегулацията да са в полза на американските банки в сравнение с Европа. Въпреки това, по-очевидна промяна за намаляване на политическата тежест върху банките би била важен катализатор за още един по-висок етап в оценките на банките.“

Федералният резерв планира да облекчи така нареченото подобрено допълнително съотношение на ливъридж за големите банки, което означава, че те ще трябва да държат по-малко капитал спрямо общите активи.

Очаква се Федералният резерв скоро да предостави повече подробности за това как прилага глобално договорените стандарти, известни като Базел III. Докато централната банка на САЩ първоначално планираше да бъде по-строга от другите юрисдикции, Bloomberg съобщи миналия месец, че Фед е показал на други американски регулатори очертанията на ревизиран план, който драстично би облекчил по-ранното предложение за най-големите кредитори на Уолстрийт.

Изключения за Европа

Европейските банкери също се възползват от момента, за да поискат от местните власти да отслабят собствената си версия на Базел III, която се въвежда постепенно до 2033 г.

Ръководители, включително главният финансов директор на Deutsche Bank AG Джеймс фон Молтке, призовават за временните изключения, които разхлабват правилата, да станат постоянни.

Регулаторите в целия блок се противопоставят и казват, че усилията за опростяване на правилата могат да доведат до талкът тия дерегулация, който би могъл да предизвика нова финансова криза.

„Цената на банковата криза е изключително висока“, каза Натали Офовр, генерален секретар на френския банков надзорен орган ACPR по време на конференция в Париж. Тя отхвърля наратива на банкерите, че регулацията възпрепятства притока на кредити към икономиката, заявявайки, че това не се е материализирало в нейната страна през последните години.

Европейските кредитори възразяват, че по-консервативната позиция на блока в сравнение със САЩ ще отслаби способността им да се конкурират. Те настояват регулаторните органи да бъдат официално задължени да вземат предвид конкурентоспособността на индустрията в допълнение към нейната финансова устойчивост.

„Американците всъщност са способни да кажат думата „дерегулация“; ние не можем да кажем това в Европа“, заяви по-рано този месец Ана Ботин, изпълнителен председател на Banco Santander SA. „Ние казваме „опростяване“. Това и дерегулацията не са едно и също нещо“, добави тя.