Може ли амонякът да стане горивото на бъдещето?

"Ако се получи, ще можем да плаваме без никакви вредни емисии за климата", мечтае Хенриете Ундрум, ръководителка на изследователско подразделение на норвежкия енергиен концерн Equinor.
Концепцията ще бъде тествана с преустройството на кораба Viking Explorer. Той трябва да стане първият кораб за плаване в открито море (освен платноходите), който ще може да кръстосва моретата до далечни пристанища, без да изхвърля въглерод. Viking Explorer ще бъде задвижван със "зелен" амоняк.
Корабоплаването е сред секторите, които отделят най-много емисии, вредни за климата, а климатичният им баланс в сравнителен план изглежда ще става дори още по-лош. В момента корабите допринасят с 850 милиона тона въглероден диоксид годишно за около 2,5 % за световните емисии от въглероден диоксид. На международното корабоплаване обаче, също както на авиацията, не бе отделено внимание в Парижкото споразумение за климата.
Международната морска организация (IMO), която е част от системата на ООН, постави целта до 2050 година емисиите от корабоплаването да бъдат свити наполовина спрямо 2008 година, а до 2070 година да се постигне въглеродна неутралност на сектора.

Без използване на изкопаеми горива

Това обаче ще стане твърде бавно и ще трае твърде дълго, според множество организации за защита на климата, които настояват за нулеви емисии още през 2050 година. Има обаче и песимистични сценарии, прогнозиращи, че до 2050 година делът на корабоплаването в световните емисии от въглероден диоксид ще се увеличи до 17 % .
Основанието на експертите е, че за разлика от други транспортни сектори, в океана засега няма истинска алтернатива на изкопаемите горива. Те имат висока енергийна плътност, а при дълги пътувания е необходимо горивото да не заема много място на борда, тъй като това би било за сметка на товарния капацитет на кораба.
Възможна алтернатива е технологията на електрическите двигатели, но те са подходящи само за къси разстояния.
Колкото до втечнения газ, който от няколко години се възприема поне като евентуална "преходна технология" и с удоволствие бива представян от корабостроителниците за круизни кораби като "зелена алтернатива", то според нови изследвания корабите с такива двигатели може би вредят дори повече на климата заради емисиите на метан.
Водородът се определя като потенциално гориво на бъдещето, но изисква значителни резервоари както на борда на кораба, така и на сушата.
Напоследък все по-голям интерес предизвиква друг газ - амонякът, който има по-висока енергийна плътност от водорода, като същевременно е по-лесен за съхранение.
Амонякът е химическо съединение на азот и водород, което се добива в промишлени количества предимно чрез синтез по процеса "Хабер-Бош" и се използва най-вече за производство на торове. Амонякът се втечнява при температура от минус 33 градуса по Целзий, а при налягане 10 бара може да бъде втечнен и при нормална температура. Той е газ със силна миризма, корозивен и отровен.

По-добър за климата

Може и да не звучи като подходящо гориво, но още през 70-те години на 19 век в САЩ е имало трамваи, задвижвани от амоняк. През Втората световна война пък газът се е използвал от автобуси в Белгия.
В сектора на корабоплаването опити, продължили с десетилетия, са довели до установени процедури за сигурност при транспорта на газа.
Амонякът се използва и като охлаждащо вещество, а и е щадящ към климата. При изгарянето му се образуват азот и водород и дори при евентуален теч не се стига до щети за климата или отрицателно въздействие върху озоновия слой.
Най-големият производител на ямоняк в света е норвежката копания Yara. Тя планира от края на 2022 година производството й на амоняк да стане изцяло "зелено" чрез използване на възобновяема енергия вместо на природен газ, както досега. Компанията има освен това амбицията да се включи в технологията за съхраняване на въглероден диоксид CCS.
Според множество изследвания амоняк, добит по този начин, за момента е най-перспективната безвъглеродна алтернатива на горивата в корабоплаването.
Според анализ на Университета за морски консултантски услуги (UMAS), представен през януари на Световния икономически форум в Давос, от 2024 година горивните клетки на Viking Explorer би трябвало да се задвижват с амоняк. Засега корабът плава на втечнен газ.
Това ще бъде възможно след преустройството на кораба, а и снабдяването с амоняк все още не е достатъчно.
Германската компания MAN Energy Solutions също разработва корабни двигатели, които ще могат да се задвижват както с втечнен газ, така и с амоняк.
Разходите за преустройството се оценяват на около 23 милиона евро. ЕС допринася за пилотния проект с 10 милиона евро по програмата "Хоризонт 2020".
Съответните катализатори пък трябва да гарантират, че корабът не само няма да вреди на климата, но и няма да оставя след себе си следа на остра и неприятна миризма.

Рейнхард Волф, в. "Тагесцайтунг"/БТА