Естония има план в случай на руска окупация: Държавата ще се управлява от „облака“
Представете си френския генерал Шарл дьо Гол, който по време на Втората световна война е в изгнание в Лондон и управлява движението „Свободна Франция“ чрез „облака“.
Естонските власти се подготвят точно за такъв сценарий чрез нова стратегия за устойчивост при екстремни ситуации. Тя ще позволи дигиталните държавни услуги да се управляват изцяло от чужбина, в случай че територията на страната бъде окупирана от чужд враг, пише Politico.
Балтийската държава с население от 1,3 милиона души, която споделя 294-километрова граница с Русия, се опасява, че е основна мишена, ако Москва реши да нахлуе в страна от Европейския съюз. Службите за сигурност вече предупредиха, че Русия води хибридна война срещу Европа, а Естония обвинява Москва за редица действия – от кибератаки и планирани палежи до прекъсване на подводни кабели за пренос на данни.
Сега Талин се подготвя да прехвърли обществените си услуги в „облака“, за да бъде готова „или когато центровете за данни бъдат унищожени, или когато на територията на страната навлязат чужди войски и ние вече не можем да функционираме“, обяснява Тьону Грюнберг, един от създателите на новата стратегия и бивш заместник-генерален секретар по дигиталната инфраструктура и киберсигурността в естонското Министерство на правосъдието и дигиталните въпроси.
Естония вече разполага с резервно копие на данните си в своето „дигитално посолство“ в Люксембург. Това на практика е копие на целия държавен модел – от регистрите на гражданите и имотните регистри до законодателната база.
„Искаме наистина да останем онлайн, каквото и да се случи“, казва Грюнберг. „Всички критични услуги трябва да останат достъпни... Всичко трябва да продължи да функционира.“
Естонското правителство разработва защитени приложения, базирани на облачни платформи като Microsoft Azure и Amazon Web Services, както и на собствена държавна облачна платформа. Страната прехвърля системата към своето „дигитално посолство“ и други локации в Европа, споделя Грюнберг, който от този месец заема поста изпълнителен директор на доставчика на технологична инфраструктура Levira.
Алан Алмере, съветник по ИТ архитектура и инфраструктура в Министерството на правосъдието и дигиталните въпроси, коментира пред Politico, че целта на Естония е да сведе до минимум последиците от най-лошия възможен сценарий.
„В идеалния случай бихме искали да изградим системи, които могат да издържат на всяка възможна криза, но в действителност нито една държава не може да предвиди или елиминира всеки риск. При най-тежките сценарии трябва също така да запазим надеждна основа, от която дигиталната държава на Естония да може да бъде възстановена“, каза той.
Опасността за дигиталните услуги е очевидна за естонците още от 2007 г., когато страната се сблъсква с вълна от кибератаки, продължили 22 дни и довели до срив на голяма част от търговските и държавните услуги. По-късно властите в страната приписаха атаките на Русия.
В много отношения този инцидент беше първата мащабна съвременна кибератака, насочена срещу една държава. Това подтикна Талин да преустрои изцяло своята дигитална инфраструктура, превръщайки Естония в това, което мнозина смятат за най-дигитализираната държава в света.
„Те възприеха изключително далновиден подход по отношение на дигитализацията на държавните услуги“, коментира Джоузеф Джарнецки, старши научен сътрудник в мозъчния тръст „Кралски институт на обединените служби“ (RUSI) в Лондон.
Алмере посочва, че планирането за „най-лошия сценарий“ има за цел да гарантира, че „никога няма да се налага да започваме всичко от нулата“.
Дигитална устойчивост
Неотдавнашни атаки срещу центрове за данни в Русия подчертаха колко критично важни са станали дигиталните услуги за държави, намиращи се във война. Миналия месец Украйна нанесе удари по три центъра за данни, собственост на руския доставчик Yandex. Това показа, че атакуването на изчислителни мощности е равносилно на удар по електроцентрала, която осигурява електричество, отопление и гориво – ресурси, от които зависят както военните, така и цивилното население.
Националният план на Естония за устойчивост при екстремни ситуации е забележителен пример за това как държавите се стремят да защитят своите граждани и услуги от подобни рискове чрез делокализация. Доскоро дебатът за дигиталната сигурност беше фокусиран предимно върху запазването на контрола „у дома“ – чрез съхраняване на данни на местно ниво и изграждане на технологии и центрове за данни в рамките на държавната територия.
Сега обаче държавите – особено тези, изправени пред повишен риск от конфликт, преосмислят подхода си, като се стремят да разпределят рисковете, свързани с дигиталната инфраструктура.
В четвъртък Обединеното кралство и Норвегия обявиха, че проучват възможности за съхраняване на данни на другата страна чрез създаване на свои собствени „посолства за данни“. Естония също инвестира в „партньорства и съюзи със сигурни трети държави“ с цел сигурност и устойчивост, „вместо да твърди, че сме най-суверенни и най-устойчиви, когато държим всичко под физически контрол, на собствена територия“, заяви Ярнецки.
Сривът в системите на Microsoft, засегнал компании и държави по целия свят миналата седмица, за пореден път показа, че държавите трябва да диверсифицират доставчиците си на облачни и дигитални услуги – за случаите, в които ключови доставчици станат обект на кибератаки, прекъсвания или технически неизправности.
Алмере, естонският служител, отговарящ за плана за устойчивост при екстремни ситуации, сподели, че страната работи и по подготовката за следващото предизвикателство: „Първият въпрос беше как да гарантираме, че държавните данни на Естония няма да изчезнат“, каза той.
НОВ КОМЕНТАР
ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.